Определение № 37 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2017 г.

Образувано е по молба на К. П. Р. за допълване на постановеното по делото решение № 160 от 29.11.2017 г., в частта за разноските, с което съдът е присъдил на молителя 800 лева разноски за производството. Твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски в пълния им размер от 1200 лева – за сумата 400 лева адвокатски хонорар, платен с банков превод от 12.09.2017 г. и разписка от 15.09.2017 г., за което са представени доказателства по делото. Твърди, че е направил искане за разноски и е представил списък за разноски, който се съдържа в писмената му защита по делото, представена в съдебно заседание от 18.10.2017 г. Твърди, че молителите не са направили възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност. Насрещните страни – молители в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. възразяват по искането, твърдят, че няма основание за присъждане на сумата 400 лева и правят възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност и искат намаляване на присъдените 800 лева. Настоящият състав намира, че искането за допълване е направено от страна по делото в едномесечния срок по чл.248 ГПК и е допустимо. По неговата основателност: С решението си по делото от 29.11.2017 г. настоящият състав на съда е оставил без уважение молбата на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. за отмяна на влязло в сила решение на няколко посочени основания – чл.303,ал.1,т.4, т.3 и т.5. ГПК и е осъдил молителите да заплатят на К. П. Р. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство. В мотивите си относно разноските настоящият състав е приел, че с оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски, а искането на К. П. Р. молителите да бъдат осъдени да му заплатят сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство е основателно и доказано с представените договор за процесуално представителство и платежен документ. Твърденията на К. Р., че е направил искане за разноски своевременно – 1) с отговора на молбата за отмяна, в която се съдържа списък за разноски в размер на 800 лева и доказателства за това и 2) в съдебното заседание по делото, включително в представената в съдебното заседание писмена защита. Основателни са и твърденията, че в писмената защита се съдържа списък за разноски, в който е посочен размер 1 200 лева, образуван от сумите 800 лева и 400 лева, платени с отделни банкови преводи с посочени дати, документите за които са представени по делото, както и посочените в списъка за разноски разписки за тях с посочени дати. Поради това е основателно твърдението, че настоящият състав е пропуснал да се произнесе по цялото искане, а се е произнесъл само по направеното с отговора на молбата за отмяна искане. С оглед изхода от производството е основателно и доказано и искането за присъждане на втората сума от 400 лева, чието заплащане по банков път също е удостоверено освен с разписка, съдържаща се в договор за процесуално представителство от адвокатски кочан и с издаден от банка платежен документ – платежно нареждане от К. Р. до банката за заплащане на сумата на процесуалния му представител, в което е посочено основанието за плащането – защита по образуваното по молба за отмяна гражданско дело. Двата платежни документа – разписката и платежното нареждане до банката на К. Р. са от същия вид като представените два платежни документа за сумата 800 лева. Д. на Д. Р. и Д. Р. за липсата на пълномощно за процесуално представителство на К. Р. е неоснователен. Освен двете пълномощни от адвокатски кочан е представено и пълномощно, написано на бял лист хартия (л.62), с което К. Р. упълномощава изрично процесуалния си представител да го защитава по делото, образувано по молбата за отмяна. Възражението на Д. Р. и Д. Р. за прекомерност на възнаграждението - по чл.78,ал.5 ГПК е несвоевременно и следователно недопустимо, тъй като е следвало да бъде направено най-късно в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 18.10.2017 г., в което процесуалният представител на К. Р. е направила искането за присъждането на разноските и е представила писмената си защита, в която се съдържа списък на разноски и към която са приложени доказателства за направени разноски и в което съдебно заседание разглеждането на делото е приключило и то е обявено за решаване. Адвокат Д. Р. също е присъствала в откритото съдебно заседание – лично и като процесуален представител на Д. Р., също е направила искане за разноски и е представила писмени бележки, но не е направила възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна К. Р.. Поради това, че не е упражнено до края на откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, правото на Д. Р. и Д. Р. да направят възражение по чл.78,ал.5 ГПК е преклудирано, Поради това съдът не може да се произнася по по-късно и несвоевременно направеното от тях – едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Останалите доводи на Д. Р. и Д. Р., които се свеждат до искане за изменение на решението в частта за присъдените с него 800 лева разноски представляват искания по чл.248,ал.1 ГПК, но са несвоевременни, тъй като са направени едва с молбата – отговор от 29.01.2018 г. – след изтичането на едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК от постановяване на съдебното решение на 29.11.2017 г., който (срок) е преклузивен. Поради което съдът не може да се произнася по тях. От изложеното дотук следва извод, че молбата на К. Р. с правно основание чл.248 ГПК е основателна, а възраженията срещу нея неоснователни или преклудирани, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК настоящият състав