Определение № 95 от 25.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 306/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД и „Интерграфик сървис“ ЕООД /ответници по исковата молба и касатори в касационното производство/ за освобождаване на сумата 56 422,21 лв. - внесено по сметка на ВКС обезпечение, и превеждането й по посочена банкова сметка на вносителя „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД, предвид изпълнение на задължението по решение № 102 от 10.01.2020г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. Ответникът М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ изразява становище, че сумата по влязлото в сила решение му е изплатена, но внесената сума в размер 56 422,21 лв. следва да бъде възстановена на „Интерграфик сървис“ ЕООД по банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, а не на трето незадължено лице - „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД, тъй като с определение № 716/28.01.2022г. по ч. гр. дело № 855/2022г. на Софийски градски съд по молба на М. А. е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 ЗЗД за друга част от вземанията, които впоследствие са предявени с искова молба вх. № 5103/31.01.2022г. Ответникът Т. Б. Р. изразява становище за освобождаване на внесената гаранция и превеждането й по посочената в молбата банкова сметка, предвид погасяване на задължението към ищеца по влязлото в сила решение. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди представените доказателства, приема молбата за основателна. С определение № 342 от 14.09.2020г. по ч. т. дело № 1580/2020г. съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, съобразявайки внесеното по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 56 422,21 лв., е спрял изпълнението на решение № 102 от 10.01.2020г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1152 от 24.06.2019г. по т. дело № 1876/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД и „Интерграфик сървис“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, [населено място], използващ наименование „АГМ Графише Машинен“, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер 25 564,60 евро, предявена частично от 190 000 евро, представляваща платена цена по прекратен договор за продажба на употребявана машина „Неidelberg SM 74-5-Н, 2008 г.“, по който е издадена проформа фактура № [ЕГН]/26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата 25 564,60 евро, считано от 10.09.2018г. до окончателното плащане; на основание чл. 92 ЗЗД сума в размер 3 283,62 евро, предявена частично от 12 844,44 евро, представляваща неустойка за забава за периода 01.02.2017г. - 10.09.2018г.; сума в размер 4 004,58 лв. - съдебни разноски. С определение № 13 от 06.01.2022г. по т. дело № 306/2021г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Видно от удостоверение изх. рег. № 921/01.02.2022г. и разпореждане, издадено по изп. дело № 20208480400571 на ЧСИ Р. А., преводно нареждане от 18.01.2022г. и изявленията на ищеца, изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.02.2020г. въз основа на въззивното решение по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с преведената от длъжниците сума в общ размер 77 449,98 лв. задълженията към М. А. са погасени. Предвид обстоятелството, че е било обезпечено изпълнението на присъденото с потвърденото от САС първоинстанционно решение вземане, въззивното решение е влязло в сила и дължимата сума е изплатена на ищеца, внесеното обезпечение в размер 56 422,21 лв. следва да бъде освободено и преведено по посочената в молба вх. № 518 от 19.01.2022г. банкова сметка на наредителя „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД. Доводът на М. А., че внесената гаранция следва да бъде възстановена на „Интерграфик сървис“ ЕООД по банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, а не на трето незадължено лице - „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД, поради това, че с определение № 716/28.01.2022г. по ч. гр. дело № 855/2022г. на Софийски градски съд по молба на М. А. е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове срещу „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД и „Интерграфик сървис“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 ЗЗД за друга част от вземанията, които впоследствие са предявени с искова молба вх. № 5103/31.01.2022г., е неоснователен. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда, В мотивите е прието, че производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл. 403, ал. 2 ГПК – и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. Не съществува пречка гаранцията да бъде внесена от трето неучастващо в исковото производство лице. В този случай по искане на осъдения ответник в хипотезата на погасено към кредитора задължение внесената като гаранция сума следва да бъде върната на наредителя и преведена по посочената в молбата банкова сметка. В конкретния случай гаранцията в размер 56 422,21 лв. е преведена по сметка на ВКС от „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД, присъдените с влязлото в сила решение са платени на ищеца, поради което молбата на „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД и „Интерграфик сървис“ ЕООД за освобождаване на сумата 56 422,21 лв. и превеждането й по посочена банкова сметка на наредителя „Интерграфик сървисис и ко“ ЕООД следва да бъде уважена. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение