Определение № 2 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 746/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу определение № 240/20.08.2012г., постановено по т.д.№ 385/12г. от ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на определение № 1975/13.12.2010г. по ч.гр.д.№ 1712/10г. на Софийския апелативен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за оставяне без уважение на молба за освобождаване от внасянето на държавна такса не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Определението е правилно. Извънинстанционният контрол по чл.303 ГПК е допустим за отмяна на неправилни влезли в сила решения, но не и за определения, каквото е постановеното определение по искане за освобождаване от държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд