Определение № 213 от 10.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2636/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от А. Г. като пълномощник на Ю. А. П., лично и като майка и законен представител на Ю. М. Г., С. М. Г. и М. М. Г. – ищци по делото и ответници по касационна жалба пред ВКС на [фирма] за изменение на определение № 450/30.05.2016 г. по т.д. № 2636/2014 г. в частта за разноските с присъждане на направените, поискани, но неприсъдени на тази страна разноски в размер на сумите от по 2400 лв. за всеки от доверителите. Молбата е процесуално допустима, депозирана по реда на чл.248 ал.1 ГПК, но е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 450/30.05.2016 г. по т.д. № 2636/2014 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване по жалбата на [фирма] срещу решение № 814/25.04.2014 г. по гр.д. № 4747/2013г. на Софийски апелативен съд. Ответниците в касационното производство – настоящи молители, не са депозирали отговор по касационната жалба, с който да изразят становището си по нея, да отправят искане за присъждане на разноски по делото, както и да представят доказателства за тяхното извършване – изрично посочено в определението, с което не са им присъдени разноски, независимо от изхода на спора. Едва с настоящата молба, т.е. след постановяване определението на ВКС, недопускащо касационно обжалване, А. Г. като пълномощник на Ю. А. П., лично и като майка и законен представител на Ю. М. Г., С. М. Г. и М. М. Г., предявява искане за възмездяване разноски за касационно производство, като не представя доказателства, установяващи извършването им. В правото на страната е да претендира разноски тогава, когато са налице предпоставките на чл.78 ГПК за присъждането им. Способът на чл.248 ГПК е приложим само в случаите, когато съдът се е произнесъл неправилно или е пропуснал да се произнесе по своевременно поискани и доказани от страната разноски, какъвто не е настоящият случай. Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът: