Определение № 8946 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Й. Ц. Ц. от гр. София срещу определение № 16882 от 18.05.2025 г., постановено по адм. д. № 3826/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател по чл.248 от ГПК за изменение на определение № 6593 от 25.02.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и, вместо него, да бъде постановен друг, с който определение № 6593 от 25.02.2025 г. по адм.д. № 3826/2024г. по описа на АССГ да бъде изменено в частта за разноските, като на Й. Ц. бъдат присъдени 1000 лв за платеното от него адвокатско възнаграждение и 10 лв за платената държавна такса за производството. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна, кметът на район „Красна поляна“- СО, депозира писмено становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е отхвърлил искането на Й. Ц. Ц. от гр. София за изменение на Определение № 6593 от 25.02.2025 г., постановено по адм.д. № 3826/2024г. по описа АССГ в частта за разноските с претенция за присъждане на 1010 лв съдебни разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице нито една от предвидените в разпоредбите на чл.143, ал.2 във вр. с ал.1 и по аргумент от ал.3 от АПК хипотези- производството по делото не е прекратено поради оттегляне на обжалвания административен акт / доколкото АССГ е развил подробни мотиви за това, че връщането на оригинални документи към заявление е фактическо действие, а не волеизявление/ - от една страна, а от друга - по делото не е установено по несъмнен начин, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Обжалваното определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм.д. № 3826/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Й. Ц. Ц. от гр. София срещу мълчаливия отказ на кмета на район „Красна поляна“-СО да върне оригиналните документи, приложени към оттегленото вече със заявление вх. № РКП23-ГР94-1194/6/ от 20.03.2024г. предходно такова или, евентуално, кметът на район „Красна поляна“-СО да бъде осъден да прекрати бездействието си и да изпълни задължението си да върне приложените към вече оттегленото заявление № РКП23-ГР94-1194/17.11.2023г. оригинални документи. Без по делото да е проведено открито съдебно заседания, след двукратни уточнения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно обстоятелството, че поисканите оригинали са му били върнати от общинската администрация на 12.04.2024г., както и че същият оттегля жалбата си поради отпаднал правен интерес от поддържането й, АССГ е постановил Определение № 6593/25.02.2025г. по делото, с което на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК е оставил без разглеждане жалбата / евентуално тя и иск по чл.256 от АПК/, на Й. Ц. Ц. и е прекратил производството по адм.д. № 3826/2024г. Нито в мотивите на съдебния акт, нито в диспозитива му, АССГ се е произнасял по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, доказателства за сторването на които са своевременно представени по делото. С молбата си по чл.248 от ГПК, по повод която е постановено обжалваното в настоящото производство определение, Й. Ц. Ц. моли решението в частта му за разноските да бъде изменено, като поисканите от него разноски му бъдат присъдени. По съществото си това е искане за допълване, а не за изменение на постановеното прекратително определение. Правилно АССГ е отхвърлил искането по чл.248 от ГПК, мотивирайки се с обстоятелството, че не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, при които иницииралият съдебното производство има право на разноски при прекратяване на това съдебно производство поради недопустимост на жалбата / искането. На първо място АССГ е изложил подробни мотиви в определението, чието допълване в частта за разноските се иска, за това, че невръщането на оригиналните документи, приложени по оттеглена преписка, не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.2 от АПК, а съставлява фактическо бездействие, извършването на което следва да се търси принудително по реда на чл.256 от АПК. Този извод на АССГ се споделя изцяло и от настоящия състав на ВАС, трето отделение, поради което в случая е неприложима хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК, при която подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на производството. В тази връзка неотносима към случая се явява цитираната от частния жалбоподател съдебна практика. Не е налице и втората хипотеза по аргумент от 143, ал.3 от АПК. Правилни в тази насока са развитите от АССГ доводи за това, че по делото не са представени от страна на жалбоподателя надлежни доказателства, за това, че жалбоподателят се е явявал лично в общината след подаване на заявлението за оттегляне на предходното такова, за да получи исканите оригинали, преди датата 12.04.2024г. и при това явяване поисканите от него оригинални документи не са му били предоставени. Нещо повече- заявлението за оттегляне на предходно заявление е входирано в район „Красно село“-СО на 20.03.2024г., а жалбата срещу мълчаливия отказ, евентуално- неизпълнението на задължение по закон за връщане на поисканото със същото заявление за оттегляне на оригиналните документи, приложени към оттегленото заявление, е предявена с дата: 21.03.2024. Обективно невъзможно е в рамките на един ден, при това съдържание на заявлението за оттегляне, връщането на оригиналните документи да се осъществи преди подаване на жалбата до съда. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,