Определение № 4130 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3536/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. П. срещу определение №295/27.07.2022 г. постановено по в.ч.гр.дело № 379/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното определение съдът: е оставил без разглеждане въззивна частна жалба вх. № 1742/26.11.2021 г. на П. Ж. П. против определение № 140/21.09.2021 г., постановено по гр. д. №129/2021 г. по описа на ОС -Кърджали, с което е било оставено без уважение искането на П. за отвод на всички съдии от ОС - Кърджали и е била оставена без движение въззивната му частна жалба с вх. № 2923/20.08.2021 г.; освен това е оставил без разглеждане въззивна частна жалба вх. № 2052/20.07.2022 г. на П. Ж. П. против разпореждане № 116/07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 129/2021 г. по описа на ОС - Кърджали, с което е оставена без движение въззивна частна жалба вх. № 1742/26.11.2021 г., и е прекратил производството по в.ч.гр.дело № 379/2022 г. Правят се доводи, за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че определение № 140/21.09.2021 г., постановено по г. д. № 129/2021г. по описа на ОС - Кърджали, с което е оставено без уважение искането на П. за отвод на всички съдии от ОС - Кърджали и е оставена без движение въззивна частна жалба вх. № 2923/20.08.2021 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, поради което е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Същото е прието и по отношение на разпореждане № 116/07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 129/2021 г. по описа на ОС -Кърджали, с което е оставена без движение въззивна частна жалба вх. № 1742/26.11.2021 г. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, само когато същите преграждат по нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда - чл.279 ГПК. Обжалваните пред Пловдивския апелативен съд определение № 140/21.09.2021 г. и разпореждане № 116/07.07.2022 г., постановени по гр. д. № 129/2021 г. по описа на ОС - Кърджали, не са от категорията на актовете, които подлежат на обжалване с частна жалба, тъй като нямат характера на „преграждащи" по нататъшното развитие на делото, нито пък обжалването им е изрично предвидено в закон. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение