Решение № 2903 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на “Ремеди ЕС“ ООД, ЕИК: 205857935, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, чрез процесуален представител адв. М.Хайк, срещу Решение № 4612 от 21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 481/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкция № РД-09-288/28.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Сливен.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

Счита за неправилно тълкуването на съда на релевантните разпоредби на договора на дружеството с НЗОК, като уведомяването на РЗОК-Сливен за настъпилата промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в процесната аптека и настъпилата промяна в работното време на същата, макар и с незначително закъснение /7 дни/ не обосновава налагането на санкция, каквато се налага за неуведомяване. Посочва, че от незначителното закъснение не са настъпили вредни последици, както и че към момента на проверката задължението е било изпълнено.

Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед за налагане на санкция. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на РЗОК - Сливен, чрез процесуален представител гл.юрк. М.Динева, с писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД-09-288/28.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Сливен, с която на “Ремеди ЕС“ ООД, собственик на аптека „Лили 2“, с адрес гр.Сливен, ул.“Г.Икономов“ № 45, е наложена санкция в размер на 240 лева, поради констатирани нарушения на договор № 200945/16.01.2024 г., както следва: по т.1 от Констативния протокол, за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.2.4 от посочения договор, санкция по чл. 49, ал.1, т.7 от същия във връзка с чл.51, ал.2 и ал.3 от договор № 200945/13.01.2025 г. – „финансова неустойка“ в размер на 120 лева и по т.2 от Констативния протокол, за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.2.5 от посочения договор, санкция по чл. 49, ал.1, т.8 от същия във връзка с чл.51, ал.2 и ал.3 от договор № 200945/13.01.2025 г. – „финансова неустойка“ в размер на 120 лева.

Първоинстанционният съд е установил, че между НЗОК и „Ремеди ЕС“ ООД са сключени договор № 200945/16.01.2024 г. и договор № 200945/13.01.2025 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.

Със заповед № РД-09-135/03.02.2025 г. директорът на РЗОК - Сливен е наредил, в периода от 03.02.2025 г. до 28.02.2025 г., да бъде извършена тематична проверка на аптека „Лили 2“, регистрационен № в РЗОК:200135, с адрес: гр. Сливен, ул. •••, собственост на „Ремеди ЕС“ ООД, по изпълнение на договори № 200945/16.01.2024 г. и № 200945/13.01.2025 г. със задача: да се осъществи контрол относно неизпълнението на задължението на изпълнителя писмено или по електронна поща да уведоми възложителя за настъпила промяна в обстоятелствата по сключения с НЗОК договор № 200945/16.01.2024 г., съгласно чл.18, ал.1, т.2.4 и 2.5 от същия.

За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № РД-13-04-5/17.02.2025 г., като са констатирани две нарушения на договор № 200945/16.01.2024 г. Установено е, че на 28.10.2024 г. в деловодството на РЗОК - Сливен е постъпило уведомително писмо с вх. № 29-03-24#4/28.10.2024 г. от А. Караджиян, управител на „Ремеди ЕС“ ООД и упълномощеното лице К. Боева, за обект - аптека „Лили 2“, във връзка с промяна в списъчния състав на магистър-фармацевтите, работещи в аптека „Лили 2“, като от 21.10.2024 г. се отписва магистър-фармацевт Р. Х. Б. с УИН 20100000057, а считано от 22.10.2024 г. се вписва магистър-фармацевт С. К. В., с УИН 2010000101 на 4 часов работен ден. Направен е извод, че с уведомяването на РЗОК - Сливен на 28.10.2024 г. – 7 дни след настъпилите промени в списъчния състав на магистър-фармацевтите в аптеката, е нарушено договорното задължение на изпълнителя за уведомяване на РЗОК - Сливен в рамките на работния ден по електронна поща или ССЕВ, подписано с електронен подпис, за настъпилите промени в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, като се посочва и продължителността на работното време на всеки един от тях, заложено в чл.18, ал.1, т.2.4 от договор № 200945/16.01.2024 г.

Установено е и че на 28.10.2024 г. в деловодството на РЗОК –Сливен е постъпило уведомително писмо с вх.№ 29-03-24#4/28.10.2024 г. от А. Караджиян, управител на „Ремеди ЕС“ ООД и упълномощеното лице К. Боева, за обект - аптека „Лили 2“, във връзка с промяна на работното време, в частта за съботните дни, а именно: от 8 ч. – до 17 ч. За останалите дни е декларирано, че няма промяна на работното време на аптека „Лили 2“. Направен е извод, че с уведомяването на РЗОК - Сливен на 28.10.2024 г. – 7 дни след настъпилите промени в продължителността на работното време на аптеката, е нарушено договорното задължение на изпълнителя за уведомяване на РЗОК - Сливен в рамките на работния ден по електронна поща или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който аптеката няма да работи, заложено в чл.18, ал.1, т. 2.5 от договор № 200945/16.01.2024 г.

За установените нарушения, в констативния протокол е направено предложение за налагане на санкции, както следва:

• по т. 1 - на основание чл.49, ал.1, т.7 от договор № 200945/16.01.2024 г., във връзка с чл.51, ал.2 и ал.3 от договор № 200945/13.01.2025 г. за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.2.4 от договор № 200945/16.01.2024 г. (неуведомяване за настъпила промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката) – финансова неустойка в размер на 120 лв.

• по т. 2 - на основание чл.49, ал.1, т.8 от договор № 200945/16.01.2024 г., във връзка с чл.51, ал.2 и ал.3 от договор № 200945/13.01.2025 г. за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.2.5 от ИД 200945/16.01.2024 г. (неуведомяване за настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който аптеката няма да работи) – финансова неустойка в размер на 120 лв. Определена е санкция в общ размер на 240 лева.

Констативният протокол е връчен на ръководителя на проверяваната аптека магистър-фармацевт Й. Я. на 17.02.2025 г. и не е подадено възражение срещу същия.

Възприемайки направените от проверяващото лице констатации, директорът на РЗОК Сливен, издал оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - директорът на РЗОК - Сливен, по арг. от чл.72, ал.9, вр. с чл.45, ал.17 от ЗЗО, вр. с чл.45, ал.2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени средства по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицинските изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, че същата отговаря на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че процесната заповед е издадена при спазване разпоредбата на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от договор № 200945/03.02.2025 г. и е била надлежно връчена, в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 3 от Условията и чл. 37, ал. 2 от договор №200945/16.01.2024 г.

Счел е и, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. След анализ на поетите от „Ремедис ЕС“ ООД, като изпълнител, задължения по чл. 18, ал. 1, т. 2.4 и т. 2.5 от договор № 200945/16.01.2024 г., както и установеното, че тези задължения не са били изпълнени - уведомлението за промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката и промяната на работното време не са подадени в рамките на работния ден, в който са настъпили промените, а след 7 дни, съдът е приел, че дружеството е допуснало вменените му нарушения. Посочил е, че неуведомяването в определения в договора срок изпълнява състава на нарушение, като в чл. 49, ал. 1, т. 7 от договора, при нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2.4 (неуведомяване за настъпила промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката) и при нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2.5 (неуведомяване за настъпила промяна в работното време на аптеката) е предвидена санкция - „финансова неустойка“ в размер на 120 лв. за всяко нарушение.

Съдът е изложил и съображения, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

При разглеждане на делото решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Постановеният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на в материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

По делото не се оспорват отразените в констативен протокол № РД-13-04-5/17.02.2025 г. обстоятелства, които се квалифицират като нарушения на задълженията на изпълнителя по договора да уведоми възложителя в рамките на работния ден по електронна поща или ССЕВ, подписано с електронен подпис при настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката и за настъпила промяна в работното време на аптеката. След като изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си в рамките на работния ден /посоченият в договора срок/ същият е нарушил чл. 18, ал. 1, т. 2.4 и т. 2.5 от договор № 200945/16.01.2024 г.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, неизпълнението на посочените задължения, в договорения от страните срок, се явява основание за налагане на санкциите по чл. 49, ал. 1, т. 7 от договора, а именно „финансова неустойка“ в размер на 120 лв. за всяко едно нарушение.

В случаите, в които при осъществения контрол се установи извършване на дейност в нарушение на поетите договорни ангажименти, нарушенията се санкционират без оглед наличието на вредни последици. Ето защо оплакванията в касационната жалба, в тази връзка, се явяват несъстоятелни.

По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за настоящото производство се явява основателно. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,