Решение № 4938 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. К. против решение № 2412 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. 245/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен (АС – Сливен). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Сливен. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2412 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. 245/2025 г. по описа на АС – Сливен е отхвърлена жалбата на Р. С. К. против Уведомително писмо (УП) № 02-200-6500/10887/#22 от 18.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и са присъдени разноски. От мотивите на съдебния акт е определен предмета на спора само като част от УП, а именно, с която е отказано подпомагане и са извършени намаления в общ размер на 5 478,43 лв. по Схема за обвързвано подпомагане за плодове (СП-основна). Първата инстанция е приела за установено, че на 07.05.2019 г. Р. К. е подала заявление за подпомагане за Кампания 2019 с УИН 20220519/24989, в което е заявила за подпомагане 21 парцела по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – Зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) (СП–други), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук, чесън) (СЗ-КЛЧ), находящи се в землищата на с. Злати войвода, с. Камен и с. Мечкарево. По схема СП-основна са заявени за подпомагане 7 парцела с общ размер на площта от 18.03 ха, както следва: 30990-462-3-1 с площ 6.01 ха, 30990-796-1-2 с площ 3.82 ха, 30990-799-1-2 с площ 0.55 ха в землището на с. Злати войвода със заявена култура: череши; 35660-247-1-4 с площ 3.96 ха в землището на с. Камен със заявена култура: череши и 47980-455-2-2 с площ 0.43 ха и 47980-493-2-1 с площ 1.28 ха в землището на с. Мечкарево със заявена култура: праскови/нектарини. На 05.08.2021 г. по подаденото заявление за подпомагане от Р. К. за Кампания 2019 е издадено УП № 02-200-6500/10887, с което са извършени намаления на суми по заявените схеми. Издаденият административен акт е оспорен от земеделския производител и отменен с решение № 56 от 04.04.2022 г. по адм. д. 385/2021 г. на АС – Сливен, в частта, с която е отказано оторизиране на суми в размер на 38 601,74 лв. по СЕПП, СПП, СП-основна, СП-други и СПСП, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания и СЗ-КЛЧ, с аргументи, че УП е издадено при допуснато нарушение на изискванията за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в липса посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението на административния съд е потвърдено с решение № 4303 от 24.04.2023 г. по адм. д. 4470/2022 г. по описа на ВАС. Във връзка с поставеното отменително решение по адм. д. 385/2021 г. на АС – Сливен, потвърдено от касационната инстанция, на 25.05.2023 г. е издадено ново УП № 02-260-6500/10887/15, което отново е оспорено пред АС – Сливен. С решение № 382 от 29.11.2023 г. по адм. д. 266/2023 г. на АС – Сливен второто УП по подаденото от Р. К. заявление за подпомагане за Кампания 2019 е отменено в частта, с която е отказано подпомагане за 2,7 ха по Схема за обвързано подпомагане за плодове СП(основна) със сумата 5478,43 лв. с мотиви, че е издадено в противоречие с приложимите материалноправни норми и наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, като съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на това решение на АС-Сливен е издадено трето УП УП № 02-200-6500/10887/#22, с което по схема СП-основна са наложени намеления в общ размер на 5 478,43 лв. В съдържанието на УП, в табличен вид са посочени заявените 7 парцела за схема СП-основана с номера, заявени култури, площ, както и заявено или не за парцела биологично производство или в преход към биологично земеделие. В пояснения под тази таблица е посочено, е по схема СП-основана се прилагат изискванията за допустимост съгласно чл. 29 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.), както и чл. 32 от същата наредба с оглед удостоверяването от страна на земеделските производители на добивите от заявените площи за заявената култура и доказването на нейната реализация. Посочено е, че за парцели 30990-796-1-2 с площ 3.82 ха, 30990-799-1-2 с площ 0.55 ха - култура череши, както и парцел 47980-493-2-1 с площ 1.28 ха - култура праскови/нектарини няма данни да са площи със сертифицирано биологично производство или такива в преход към биологично земеделие. В Таблица 5 „Установените площи по култури за СП-основна“ и в обяснителните бележки под нея, административния орган е посочил, че по схема СП-основна за заявените култура праскови/нектарини площите с биологично производство са 2.41 ха и небиологично производство 1.28 ха при обща полщ от 3.69 ха, а за заявена култура череши – биологично производство 9.97 ха и небиологично производство 4.37 ха при обща площ 14.34 ха. Изчисленият минимален добив за култура на хектар възлиза за праскови/нектарини 5 050,813 кг/ха, а за череши 3 066,143 кг/ха, като при изчисляването за площите с биологично производство е приложен чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., а за площите с небиологично производство – чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Въз основа на представената информация от земеделския производител за реализиран добив - за праскови/нектарини 17 900 кг и за череши 36 140 кг, както и въз основа на изчисления минимално изискуем добив от установените площи - за праскови/нектарини 18 637,50 кг и за череши 43 968,50 кг, административния орган е приел, че установената площ за култура, за която е доказан минимален добив за праскови/нектарини е 3.54 ха, а за череши – 11.79 ха. При тези данни административния орган е приел, че за схема СП-основа допустимите площи с доказан минимален добив са в размер на 15.33 ха, от общо декларирани по схемата 18.03 ха, като след наложената ставка за корекция „финансова дисциплина“ е изчислил сумата за финансово подпомагане по схема СП-основна в размер на 28 353,42 лв., респ. органа е извършил намаление от 5 478,43 лв. от исканата сума в размер на 33 831,85 лв. Обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение № 2412 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. 245/2025 г. по описа на АС – Сливен, е поставено по реда на чл. 226 от АПК, след като с решение № 4186 от 22.04.2025 г. по адм. д. 7374/2024 г. на ВАС е отменено решение № 1175 от 13.06.2024 г. по адм. д. 101/2024 г. на АС – Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да отмени решението Върховният административен съд при първото разглеждане на спора пред касационната инстанция, е приел, че първата инстанция е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно интерпретиране на доказателствения материал, изразяващи се в нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК – съдът не е дал точни и ясни указания за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, и нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК – съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения административен акт след като събере и анализира относимите доказателства за спора. При новото разглеждане с разпореждане № 836 от 25.04.2025 г. решаващият съд е конституирал страните в производството и е разпределил доказателствената тежест. В открито заседание, проведено на 20.05.2025 г., съдът е докладвал делото, като с протоколно определение са приети и приложени по делото доказателствата по адм. д. 385/2021 г. на АС – Сливен, по адм. д. 101/2024 г. на АС – Сливен и писмените доказателства, представени от Р. К. по адм. д. 7374/2024 г. на ВАС. Като доказателства са приети договор между Р. К. и „Маком Сертифициране“ ООД за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти от 21.03.2018 г.; сертификационно писмо от 04.11.2019 г. на „Маком Сертифициране“ ООД; обяснение на Р. К., съгласно което намалява площите, поради географското местоположение на правното основание, за които има поет агроекологичен ангажимент по Мярка 10 и Мярка 11. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза. В заключенията си вещото лице посочило, че за четири от заявените по схема СП-основна парцели са налице данни за сертифицирано производство – парцели 30990-462-3-1 с площ 6.01 ха и 35660-247-1-4 с площ 3.96 ха, с култура череши и парцели 47980-409-5-2 с площ 1.98 ха и 47980-455-2-2 с площ 0.43 ха с култура праскови/нектарини, като за тях са приложими добиви в размер на 50% от определените минимални добиви съгласно приложение № 5 на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. По отношение на останалите три парцела - 30990-796-1-2 с площ 3.82 ха и 30990-799-1-2 с площ 0.55 ха, заявени с култура череши, както и парцел 47980-493-2-1 с площ 1.28 ха, заявен с култура праскови/нектарини, вещото лице е посочило, че не са заявени като биологични, няма данни, че са площи със сертифицирано биологично производство или такива в преход към биологично земеделие, поради което минималните добиви за тях са съгласно приложение № 5 с оглед чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Експертът е посочил, че в предоставените фактури, респ. доказващите добив документи към декларацията по чл. 32 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., не са посочени парцелите, от които е реализирана продукцията, поради което същата не може да се обвърже с конкретен парцел. В основното заключение вещото лице е посочило, че административния орган правилно е приложил формулата за определяне на минималния изискуем доход, като всички изчисления в УП са извършени автоматично, тъй като в системата са въведени всички налични данни за заявените парцели, включително и представените документи, доказващи биологична продукция, добивите и реализираната продукция. В допълнителното заключение експертът е посочил, че за Кампания 2018 и Кампания 2020 парцели 30990-796-1-2 и 30990-799-1-2са били заявени от бенефициера и сертифицирани от „Маком Сертифициране“ ООД като биологично, като съответно впоследствие е получено финансово подпомагане за тези парцели като биологични. В открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2025 г., по искане на жалбоподателката е разпитан свидетеля С. З. К. – съпруг на Р. К., който обяснява, че при подаване на заявлението за Кампания 2019 и при очертаване на парцелите, заявени за подпомагане е възникнал проблем със системата в Общинска служба „Земеделие“ - Сливен, поради което жалбоподателката била принудена да попълни декларация, че не желае да заяви парцелите като биологични. При тези фактически установявания административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е посочил, че оглед на събраните доказателства по делото, се установява, че административния орган законосъобразно е намалил исканото подпомагане по схема СП-основна, доколкото на етап кандидатстване в попълненото заявление за подпомагане Р. К. не е заявила парцели 30990-796-1-2 с площ 3.82 ха, 30990-799-1-2 с площ 0.55 ха - култура череши, както и парцел 47980-493-2-1 с площ 1.28 ха - култура праскови/нектарини като биологични, респ. не са площи със сертифицирано биологично производство или такива в преход към биологично земеделие. Вследствие на което правилно административния орган за тези парцели е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., съгласно която заявените площи от кандидатите по схемата подлежат на подпомагане през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури съгласно Приложение № 5. Решаващият съд е приел, че оглед на сърбаните по делото доказателства, административния орган законосъобразно – по основание и изчислен размер, е намалил финансовото подпомагане по схема СП-основна. При тези фактически и правни установявания, АС - Сливен е отхвърлил първоинстанционната жалба на Р. С. К. против Уведомително писмо (УП) № 02-200-6500/10887/#22 от 18.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано подпомагане и са извършени намаления в общ размер на 5 478,43 лв. по схема СП-основна като неоснователна и е присъдил разноски. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС – Сливен е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е допуснал и приел всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е установил правилно относимите към спора факти при законосъобразно разпределена доказателствена тежест. При разглеждане на спора решаващият съд се е съобразил с указанията на касационната инстанция, дадени с решението, с което делото е върнато за ново разглеждане. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка от страна на решаващият съд по отношение на писменото обяснение на земеделския производител относно причините, поради които за Кампания 2019 г. намалява площите, заявени за подпомагане за Мярка 10 и Мярка 11. Следва да се посочи, че подаването на заявление за подпомагане, съответно заявяването на парцели по схеми и мерки, зависи изцяло от волята на земеделския производител. Твърдяната техническа невъзможност на системата на ДФЗ при подаване на заявлението за подпомагане за Кампания 2019 не е приета за установена от първата инстанция. Обяснения за този факт се съдържат единствено в свидетелските показания на С. К., но не и в заключението на съдебнотехническата експертиза, както се твърди в касационната жалба. От една страна вътрешно противоречащи са показанията на свидетеля за предприетите действия от страна на земеделския производител по уведомяване на ДФЗ и/или Министерството на земеделието и храните за възникналата техническата невъзможност, а от друга не са представени писмени доказателства за предприетите действия. Правилни са изводите на решаващият съд, че на етап подаване на заявление за подпомагане земеделския производител не е заявил парцели 30990-796-1-2 с площ 3.82 ха, 30990-799-1-2 с площ 0.55 ха – култура череши и парцел 47980-493-2-1 с площ 1.28 ха – култура праскови/нектарини като биологични, поради което при изчислението за минимален добив за тези площи се прилага чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд не се е съобразил с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в с решение № 4186 от 22.04.2025 г. по адм. д. 7374/2024 г. на ВАС. От събраните доказателства по делото е установено, че парцели 30990-796-1-2 и 30990-799-1-2 са включени в сключените договори за контрол и сертификация с „Маком Сертифициране“ ООД и същите са сертифицирани като биологични. Независимо от това наличието на данни за сертификация на посочените парцели не променя факта, че тези парцели не са заявени като биологични от Р. К. в заявлението за подпомагане за Кампания 2019. Правилни са изводите на първоинстанционният съд за законосъобразно изчисление на среден минимално изискуем добив за двете заявени култури по схема СП-основна с оглед на заявените от Р. К. четири парцела като биологични и останалите три парцела, които не са заявени от земеделския производител като биологични или такива в преход. Правилно съдът е преценил, че от представените фактури към декларацията по чл. 32 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за удостоверяване на произведена продукция през годината и нейната реализирация липсва посочване на парцела, от който е добивът на продукцията, поради което реализираната продукция не може да се обвърже с конкретен парцел. Въз основана на изчисления среден минимално изискуем добив за културите и доказания с фактурите реализиран добив правилно е определена за допустима площ, за която е доказан минимален добив за култури по схема СП-основна в общ размер на 15.33 ха. Въз основана правилно определената допустима площ, след налагането на корекция „финансова дисциплина“, правилно е изчислено, че по схема СП-основна за Кампания 2019 Р. К. следва да получи финансово подпомагане само в размер на 28 353,41 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 52 евро. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение