Определение № 2401 от 28.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 987/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна адв. П. К., в качеството й на пълномощника на П. Б. С., Б. С. С., действаща със съгласието на своята майка П. С. и Н. С. С. срещу определение № 97 от 10.03.2025 г. по в.т.д. № 237/2024г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е изменил постановеното от него решение по делото, в частта му за разноските, като е приел, че искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност следва да бъде съобразено, а възнаграждението редуцирано, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Частната жалба е неоснователна. Страната е направила оплакване за неправилност на определението на съда, поради приетото, че Наредба № 1/2004г. е неприложима като задължителен за съда норматив в случая при определяне на разноските. Изложени са доводи за неприложимост и на решението на СЕС, на което се е позовал състава. Развити са пространни съображения за неправилност на редуциране на възнаграждението като прекомерно, като е посочено, че минималния адвокатски хонорар за тези претенции по Наредбата е дължим, тъй като няма договор, с който пълномощника да се е съгласил на по-ниско възнаграждение от определеното в НМРАВ, като съдът бил задължен да присъди възнаграждение не по –ниско от така определеното, а освен това и Наредбата била нормативен акт, издаден от компетентен орган. Доводите са правно необосновани. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. В тази връзка правно необосновано страната счита, че това разрешение не следва да бъде съобразявано, както и прилагано само след анализ, еманиращ защитната теза на жалбоподателите. Правилно в случая е разбирането на състава, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, фактическите и правни действия на адвоката и други обективни фактори, установяващи адекват на действително положените от пълномощника усилия за представителството. В случая, законосъобразна е и преценката на състава за това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Това е така, с оглед създадената константна практика по тези дела, еднотипната защита пред инстанциите, като пред ПАС делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Освен това, защитата както на пострадалата, така и на нейното непълнолетно дете и другия пострадал е една и съща, поради еднаквите правопроизводящи факти, обосноваващи исковете. Законосъобразно е съобразена и цялостната висящност на спора, с оглед депозираната жалба и на противната страна. В тази насока правило съдът е съобразил изхода на спора- преценка за отхвърлените и уважени части от исковете, обуславящи отговорността за разноски, така е определил дължимите разноски в размер на 5622лв. С оглед изложеното се налага извод, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение