Решение № 74 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2009 г.

Решение № 74 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Н. против решение от 25.03.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2546/2008 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решение от 29.02.2008 г. постановено по гр. д. № 10069/2007 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, като е отхвърлен предявения от М. Д. Н. срещу ОСЗГ"О" София, иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на Р. Г. Г. върху ливада в землището на с. Г. баня от 3,3 дка при съседи: Божана Т., Цветан М. и от две страни път, което е постановено при участие на С. о. София. С определение № 118/30.12.2009 г. по делото, касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение при наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с произнасянето на въззивния съд относно определянето на предмета на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба О. с. "З" О. купел, гр. София и С. о., район "О" гр. София не вземат становище по иска. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С мотивите си въззивният съд е посочил, че процесният имот е включен понастоящем в строителните граници на населеното място, след образуването на ТКЗС и ищцата не е доказала, че правото на възстановяване на правото на собственост върху същия е възникнало по силата на ЗСПЗЗ, като е приел изрично, че е доказано, че наследодателят на ищцата е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС и този имот към този момент е бил земеделска земя. В резултат на това, съдът е стигнал до извода, че след като впоследствие имотът е бил включен в строителните граници на населеното място и е отреден за обществено мероприятие, следва да се докаже, че имотът е отчужден от ТКЗС или да се докаже, че е незаконно отнет от наследодателя на ищцата, като в случай на отчуждаване от наследодателя, респ. неговите наследници, то за последните възниква право на възстановяване по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., поради което така предявеният иск се явява неоснователен. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от заявеното с исковата молба, ищцата М. Н., в качеството й на законна наследница на майка й Р. Г. Г., починала на 23.08.1987 г., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е поискала от съда да се признае правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот-ливада от 3,3 дка в землището на с. Г. баня, при описани съседи, който имот е пропуснала да заяви за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред ОСЗГ О. купел, София, видно от приложеното по делото удостоверение изх. № ВС-02-199/08.05.2007 г. на службата. Съгласно данните по приложения по делото нотариален акт за продажба том № 28,№ 59, рег. № 5622 дело № 1801/1936 г. на I нотариус при Софийски областен съд и записка за вписване на нотариалния акт от 28.05.1036 г./лист 4 и 5 от делото/, Райна Д. П. е закупила от продавачите по същия-една ливада, находяща се в землището на село Г. баня, в местн. Герено от 3,3 дка при съседи: Божана Т., Цветан М. и от две страни път, като с удостоверение № 54/25.02.2009 г. на Община О. купел-София за идентичност на имената е установено, че имената Р. Г. Г. и Р. Д. П. са имена на едно и също лице, а именно на наследодателката на ищцата. Освен това на лист 23 от въззивното производство по делото е приложено удостоверение № 10914/03.09.1957 г. от СГНС, Кирковски Р. Н. С. Д. Т., относно записванията в том. 153 стр. 72, отнасящо се до Р. Г. Г., жителка на София и за членовете на нейното семейство, като е отбелязано, че на името на Р. Г. има записана къща с дворно място с данъчна оценка от 23000 лева и ливада от 3,3 дка към Г. баня-процесната понастоящем. Следователно, към момента на обобществяване на земеделската земя, при включването на земеделските земи в ТКЗС, с оглед на горепосочените доказателства, наследодателката на ищцата - се легитимира като собственик на процесната земеделска земя. Релевантно по исковете по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона към момента на обобществяването им, в каквато посока е и задължителната практика на ВКС. Като е приел, в противоречие на доказателствата по делото, че не са налице основанията за претендиране на реституция на процесната земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, свързвайки статута на същата към настоящия момент, а именно, че понастоящем същата е включена в строителните граници на населеното място, съдът е постановил неправилно решение. Това е така, защото при наличието на заявена претенция по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е необходимо да се установи кому е принадлежало правото на собственост и дали е било налице същото към момента на включване на земеделската земя в ТКЗС, което с оглед представените по делото доказателства безспорно е принадлежало на наследодателката на ищцата Р предявеният иск се явява основателен и доказан. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд