Определение № 4449 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат К. И. К., в качеството му на процесуален представител на Е. А. М.-Х., с искане за допълване на определение № 3712 от 07.07.2026 г. по гр. дело № 2750/2026 г. по описа на III г. о. на ВКС в частта му за разноските, направени от Е. А. М.-Х. в размер на 700 евро. Ответната страна – инициатор на производството за отмяна, а именно – Национален център за информация и документация (Н.), действащ чрез Л. К. Й. - изпълнителен директор, изразява становище за неоснователност на молбата, евентуално - навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което се явява допустима. По съществото на искането настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред ВКС е образувано по молба на Н. за отмяна на решение № 498 от 12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 42185/2025 г. по описа на Софийския районен съд. Ответник по молбата за отмяна е Е. А. М.-Х.. Същата е била представлявана от адвокат К. К., който е депозирал отговор по молбата и е представил пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 15.06.2026 година за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро с отбелязване, че същото е заплатено от клиента изцяло и в брой. Представен е и списък на разноските за сумата от 700 евро с искане същите да бъдат присъдени. С определение № 3712 от 07.07.2026 г. по гр. дело № 2750/2026 г. по описа на III г. о. на ВКС настоящата инстанция е оставила без разглеждане депозираната от Национален център за информация и документация, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], молба за отмяна на решение № 498 от 12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 42185/2025 г. по описа на Софийския районен съд, като недопустима и е прекратил производството по гр. дело № 2750 по описа за 2026 г. на ВКС, III г. о. Липсва произнасяне по искането на ответника по молбата за отмяна за присъждане на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изложените по-горе факти е видно, че са налице предпоставките за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. В производството по отмяна Е. А. М.-Х. е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро. Нейният процесуален представител е депозирал подробен и обоснован отговор по молбата за отмяна, изследвайки както въпроса за нейната допустимост, така и са развити съображения по съществото на спора. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед преценката на залегналите в чл. 36, ал. 3 ЗА. Правният интерес от защита по молбата на отмяна е значим, тъй като с нея се претендира отмяна на съдебно решение, установяващо наличие на трудово правоотношение. Независимо, че производството по отмяна не се е развило в последваща фаза предвид недопустимост на молбата за отмяна, заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което молбата следва да се уважи като Н. бъде осъден да заплати в полза на Е. А. М.-Х. направените от нея разноски в размер на 700 евро. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК настоящото определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване съдебния акт, който се изменя и допълва в частта за разноските – т. е. в седмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение