Определение № 167 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2456/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 19.01.2009г. на М. на о и н на влязлото в сила решение от 07.04.2008г. по гр.д.№2585/2007г. на ГС София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С определение от 09.04.2013г.. ВКС е оставил без уважение молбата за отмяна. С молба от 25.04.2013г. процесуалния представител на ответника по молбата- Н. ас за ч пр на х с у “Р.”, е поискал да бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по молбата. Искане за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението. В случая този срок е спазен и молбата следва да бъде разгледана по същество. Настоящият състав констатира, че процесуалният представител на ответника по молбата своевременно е направил искане за присъждане на разноски - в отговора на молбата за отмяна от 29.03.2013г. Представил е и пълномощно от 18.03.2013г., от което е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото. Предвид изложените съображения, съдът