Определение № 1416 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1083/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по частна жалба на Д. И. Ч. и Л. В. Ч., подадена чрез пълномощник – адвокат Е. Дашина, против Определение № 23897/12.11.2024 г., постановено по административно дело № 308/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № САГ23-РА53-506/01.08.2023 г. на Главния архитект на Столична община и е прекратeно производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като се оспорват правните изводи на съда относно отсъствие на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, мотивирали го да прекрати производството по делото. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение, ведно със съответните последици. Ответната страна – Главен архитект на Столична община не взема становище по спора. От страна на Ц. С. А., А. С. А., И. Х. А. и А. Н. А. е постъпило възражение, изготвено от адвокат М. Вълкова, с което се оспорва частната жалба, с молба съдебното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване от Д. И. Ч. и Л. В. Ч. е Заповед № САГ23-РА53-506/01.08.2023 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на план за регулация на м. “к-с Ботевградско шосе“, (м.“Левски“), кв. 364, УПИ I – „за ЖС и КОО“ за създаване на нов УПИ V – 456 „за ЖС“ за поземлен имот с идентификатор 68134.618.456 по КККР и изменение на профила на улица от о.т. 88а-94а, съгласно приложения проект. Жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.618.421, който се явява съседен на имота, предмет на регулационното изменение. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за отсъствие на заинтересованост на оспорващите съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Относно спорното обстоятелство дали с плана се променя предназначението на имота е приел, че независимо, че от предназначението отпада „комплексното обществено обслужване“, тъй като водещо е жилищното предназначение, което се запазва, то не е налице промяна в предназначението на новообразувания имот, поради което е отрекъл хипотезата на чл. 131, ал.2, т. 4 ЗУТ. Обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен е възприетия от съда извод за отсъствие на правен интерес за оспорващите на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Според чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Тоест законът разграничава предназначението за „жилищни“ функции от предназначението за „общественооблужващи“ функции, като разбира се конкретното предназначение на поземлените имоти може да съвместява и двете функции, каквото е било предназначението на процесния имот преди оспореното изменение. Обстоятелството, че с одобрения проект предназначението на имота става от „за жилищно строителство и комплексното обществено обслужване“ в „за жилищно строителство“, безспорно означава промяна в конкретното предназначение на имота. Законът, както в чл.8, така и в чл. 131 ЗУТ не се служи с понятия като „водещо предназначение“, използвано от съда, поради което изводът му в тази насока е незаконосъобразен. Промяната от едно предназначение в друго, добавянето на допълнително предназначение и/или отпадането на дадено предназначение за конкретен имот са все хипотези, които изпълват състава на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като се извършва променя в предназначението на имота. В настоящия случай, чрез отпадане на едно от двете предназначения на имота е налице такава промяна, поради което подадената жалба се явява допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Воден от горните мотиви, оспореното съдебно определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение