Определение № 4318 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Вита инженеринг“ ЕООД против определение № 1088 от 09.01.2026 г., постановено по адм. д. № 3546/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „Зара естейт“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Ответниците - А. Д. С. и М. Д. С. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на „Вита инженеринг“ ЕООД против виза за инвестиционно проектиране от 13.11.2023 г., издадена на основание чл. 140, ал.3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, от главния архитект на Столична община на многофамилна жилищна сграда с офиси, подземни и надземни гаражи с макс. Нкк =15 м. (Г/Ж/0ф. +4 ет.), разположена в УПИ V-3317 „за ЖС, ОО, офиси, магазини, ПГ“, ПИ с идентификатор 68134.904.3317 по КККР на гр.София, кв.138, м. „Кръстова вада“, район Лозенец, въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен с решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, решение № 147 по протокол № 40/18.07.2002 г. на СОС за поправка на очевидна фактическа грешка и заповед № РА50-648/07.09.2021 г. на главен архитект на СО и одобрена със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. кадастрална карта на Изпълнителния директор на АГКК и прекратява производството по делото. С определението дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва визата за проектиране от 13.11.2023 г., тъй като по отношение на него не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ. Прави извод, че промяната в характера на застрояване не представлява промяна в предназначението по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ. Посочва, че дължимите мерки за осигуряване безопасно функциониране на намиращата се в имота на „Вита инженеринг“ ЕООД инсталация с повишен риск следва да се съобразят при изготвянето и одобряването на инвестиционните проекти, но не обосновава правен интерес от оспорване на визата, съгласно специалните разпоредби, очертаващи кръга на лицата, които притежават такъв интерес. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От представените по делото доказателства е установено, че „Вита инженеринг“ ЕООД е собственик на ПИ 68134.904.1787, кв. 138 - УПИ ІІІ-1787 „за болница, хотел и офиси“, м.“Кръстова вада“ и м. „Южен парк – ІV част“, район Лозенец, по плана на гр. София, в който имот е построена сграда – болница, заедно с бутилкова инсталация за кислород по одобрен проект по част „Медицински газове“, съгласуван от СО – Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ), реализирани и въведени в експлоатация, съгласно Разрешение за ползване № СТ-05-1006/30.08.2017 г. на ДНСК за строеж „Лечебно заведение за болнична помощ – МБАЛ „ВИТА“ – І етап“. Този имот е съседен на УПИ V-3317, кв. 138, м. „Кръстова вада“, район „Лозенец (ПИ с идентификатор 68134.904.3317), предмет на оспорената виза, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по-несъмнен начин е установено, че не са налице намалени отстояния и с оспорената виза не се променя предназначението на имота, предмет на плана. Не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, съгласно която непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В имота на жалбоподателя не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, такива са били въведени с одобряването на ПУП – ПЗ за УПИ ІІІ-1787, който ограничения, доколкото съществуват, са относими за УПИ V-3317, а не обратното. Освен това в случая в имота на жалбоподателя не е налице изградена кислородна станция по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, поради което не е приложимо изискването на чл. 472, ал. 1 от наредбата. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че под метален навес, долепен плътно до източната фасада на болницата е разположена бутилкова кислородна инсталация, включваща главно разпределително табло и спирателна арматура за две вериги с по 10 бутилки кислород, от които едната е включена за ползване, а втората е резерв. Съгласно правилото на чл. 472, ал. 5 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар разрешава се в сгради с друго предназначение да се съхраняват до 20 бутилки, при условие че помещението е отделено от съседните помещения посредством стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с непосредствен изход навън и с остъклени площи най-малко 0,03 m2 на 1 m3 от обема му, която хипотеза в случая е налице, което изключва прилагане на изискването на чл. 472, ал. 1 от наредбата. Да се приеме обратното означава, че кислородните бутилки не са поставени в съответствие с изискването на закона от самия жалбоподател и не са спазени задължителните отстояния от сградите, находящи в имота на дружеството. Следователно „Вита инженеринг“ ЕООД не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ, поради което за дружеството не е налице правен интерес от оспорване на визата. Ето защо обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал.3 АПК следва да се осъди „Вита инженеринг“ ЕООД, ЕИК 175106666 да заплати на „Зара Естейт“ ЕООД, ЕИК 207063635 направените по делото разноски в размер на 766.80 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,