Определение № 39 от 01.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 458/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Касаторите Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б., К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адв. Н. С. С., са подали молба вх. № 7350/24.06.2015г. за изменение на определение № 340 от 23.06.2015г. по т. дело № 458/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските и молба вх. № 7690/02.07.2015г. за допълване на посоченото определение на ВКС, която да бъде разгледана, ако бъде оставена без разглеждане молбата за изменение на определението поради липа на представен списък с разноските по чл. 80 ГПК. Молят „Р. /България/” ЕАД да бъде осъдено да заплати направените от посочените лица разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на подадената от „Р. /България/” ЕАД касационна жалба. „Р. /България/” ЕАД оспорва молбата за изменение на определението по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК и не е уточнено кое адвокатско възнаграждение се претендира, предвид представените девет броя договори за правна защита с различни размери на възнагражденията, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане. Ответникът оспорва и молбата за допълване на определението и прави следните възражения: 1/ разноските за касационното прозиводство следва да останат за страните, както са ги направили, тъй като кредиторите – физически лица са подали касационна жалба срещу решението, банката се е присъединила към нея и има подадена касационна жалба и от дружеството – длъжник; 2/ искането за заплащане на адвокатски възнаграждения в размер общо 34 000 лв. представлява опит за неоснователно обогатяване в значителни размери за сметка на платежоспособния кредитор чрез злоупотреба с процесуални права; 3/ адвокатските възнаграждения са прекомерни на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима само за защита на конкретно предявени вземания, деветте броя договори за правна защита и съдействие са напълно идентични, няма противоречие между интересите на доверителите по тях, поради което е подаден един отговор, в договорите за правна защита и съдействие е уговорена и защита в хода на производството, няма основание претенциите да са насочени само срещу банката, при положение, че е подадена и друга касационна жалба. Моли молбата за допълване на определението да бъде оставена без уважение, евентуално ако се присъдят разноски, същите да бъдат в тежест на останалите касатори в съотношение на разделност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Производството по т. дело № 458/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е образувано по касационни жалби на кредиторите – физически лица Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б., К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адв. Н. С. С., присъединилия се кредитор „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Н. и длъжника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Н. Д. – Н. срещу решение № 1477 от 10.07.2014г. по т. дело № 2081/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено решение № 419 от 27.02.2013г. по т. дело № 1992/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма] и вместо него е определена за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] датата 31.12.2007г. Касаторите са поддържали различни начални дати на неплатежоспособност на [фирма]: касаторите-физически лица - 01.01.2007г. или друга по-ранна дата; „Р. /България/” ЕАД - 31.12.2010г. или друга дата през 2010г., през която финансово-счетоводна година затрудненията на дружеството са придобили траен и необратим характер; касаторът-длъжник [фирма] – през 2010г. С определение № 340 от 23.06.2015г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в него съдебният състав не се е произнесъл относно направените от страните разноски. По молбата за изменение на определението: Молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради обстоятелството, че съдебният състав на ВКС не се е произнесъл относно направените от страните разноски в касационното производство. Когато съдът не се е произнесъл по искането на страната за разноски, същата има право да поиска допълване на съдебния акт на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК. По молбата за допълване на определението: Молбата за допълване на определението на ВКС е подадена от надлежна страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, поради което е допустима. Касаторите – физически лица са подали отговор на касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД, в който са изложили подробни съображения защо считат за неоснователни доводите на банката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от нея правни въпроси, както и за неоснователност на касационната жалба по същество. В посочения отговор е направено искане за присъждане на направените разноски за касационното производство съгласно приложените договори за правна помощ. Към отговора са представени девет броя договори за правна защита и съдействие, всеки от които е сключен поотделно от Б. Д. Е., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Б., от една страна, и адв. Н. С. С., от друга страна, с които адв. С. е поел задължението да оказва правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД срещу решение № 1477/10.07.2014г. на САС, ТО, ІІІ състав по в. гр. д. № 2081/2013г. и защита в хода на производството. Уговорени са поотделно адвокатски възнаграждения в размери по 3 000 лв., дължими от Б. Д. Е., М. Д. Х., Д. Е. Х., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Б., по 6 500 лв., дължими от Д. П. и Д. Е. Т. П., и по 3 500 лв., дължими от М. С. Т. и Ив Л. Т.. Всеки един от касаторите – физически лица е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението по отношение на разноските е частично основателна. Възражението на „Р. /България/” ЕАД, че разноските за касационното производство следва да останат за страните, както са ги направили, е неоснователно, тъй като в касационните жалби касаторите са поддържали различни начални дати на неплатежоспособност /касаторите-физически лица - 01.01.2007г. или друга по-ранна дата; „Р. /България/” ЕАД - 31.12.2010г.; касаторът-длъжник [фирма] – през 2010г./, поради което касаторите – физически лица са имали правен интерес от подаване на отговор на касационната жалба и адвокатска защита във връзка с оплакванията и доводите на касатора „Р. /България/” ЕАД относно определяне началната дата на неплатежоспособността. Доводът, че искането за заплащане на адвокатски възнаграждения в уговорените между физическите лица и процесуалния им пълномощник размери представлява злоупотреба с процесуални права, е неоснователен, тъй като всяка страна в гражданския процес, включително производството по несъстоятелност има право на адвокатска защита като упълномощи определен от него процесуален представител. Релевираният от ответната банка довод по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения е основателен, тъй като не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и извършените съдопроизводствени действия, поради което следва да бъдат присъдени в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т. е. от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от посочената наредба урежда начина на определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност на базата на стойността на предявените вземания - по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. Тълкуването на посочената правна норма налага извода, че препращането към методиката на чл. 7, ал. 2 се отнася до втората фаза на развитие на делото по несъстоятелност - по предявяване на вземания и одобряване на списъците, едва в която индивидуалните вземания на кредиторите получават правна защита. В първата фаза на производството по несъстоятелност предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо. Когато делото е във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като такива не са налице. Поради това минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. в размер 225 лв. на всеки от касаторите – физически лица. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение