Решение № 6688 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2020 г.

Решение № 6688 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Пицария Аванти" ЕООД, ЕИК: 204597580 със съдебен адрес: гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 81, подадена чрез пълномощника му адв. С. Петкова, против решение № 51 от 06.01.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2196/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221518001379-091-001/12.10.2018 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 40/09.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 617. 35 лв. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Тасева и заявява искане да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за необоснованост и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на собствени мотиви: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. Върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с РА са установени на ревизираното дружество "Пицария Аванти" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 9 826. 36 лв. и лихва – 531. 30 лв. и задължения за ДДС в общ размер 23 842. 71 лв. и лихва – 2 044. 54 лв. за данъчните периоди от 29.08.2017 г. до 31.01.2018 г. При извършена проверка в търговския обект на дружеството – пицария, находяща се в гр. София, ж. к. "Младост 1" до бл. 77, с търговска площ около 80 кв. м. и обособени 36 места за сядане на закрито, е установено използването на програмен продукт "Pointer", чрез който се отчитат продажбите, и който поддържа автоматична връзка с работещото в обекта ФУ. Извършено е обезпечаване на доказателства чрез копиране на информацията от използвания в търговския обект компютър на технически носители. Съставени са протокол за проверката и протокол за обезпечаване на доказателствата. При съпоставка между данните от подаваните към НАП отчети от ФУ /Z отчети/ и отчетените продажби в обекта чрез програмен продукт "Pointer" са констатирани неотчетени продажби за периода м. юни 2017 – м. декември 2017 г. в размер на 188 759. 36 лв., а за м. януари 2018 г. – 24 551. 77 лв. При извършените проверки на "АМАМ БГ" ООД и "ФУУДПАНДА БЪЛГАРИЯ" ЕООД от представените от двете дружества писмени обяснения, справки за извършени продажби чрез електронните платформи www. amam. bg и www. bgmenu. com и представени договори и фактури за комисионни са установени направени поръчки и извършени доставки от търговския обект пицария "Аванти" за периода м. юни 2017 г. – м. декември 2017 г. на стойност 64 816. 54 лв. и издадени фактури за услуги на стойност 19 688 лв. при оборот от касовия апарат за същия период – 46 031. 43 лв., приходи от продажби на стоки по сметка 702 – 49 940. 56 лв. и декларирани от ревизираното дружество общо приходи от дейността в подадената годишна данъчна декларация за 2017 г. в размер на 50 440. 56 лв. /дружеството е регистрирано на 17.05.2017 г. и осъществява дейност в търговския обект пицария "Аванти" от м. юни 2017 г./. С оглед тези факти правилно е приел АССГ, че органите по приходите са доказали обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. На първо място това са данните за неотчетени чрез ФУ продажби, съдържащи се в компютъра, използващ програмен продукт "Pointer" за отчитане на продажби в търговския обект, и намиращ се в търговския обект, за които съгласно чл. 54, ал. 3 ДОПК се приема, че са създадени и ползвани от търговеца. На второ място това са данните, предоставени от контрагентите на ревизираното дружество - "АМАМ БГ" ООД и "ФУУДПАНДА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, според които приходите от извършените от него чрез електронните платформи продажби не съответстват на декларираните такива, при положение, че приходи са реализирани и от продажби в самия обект. Съпоставката именно с отчетените по сметка 702 приходи и общо декларираните приходи показва, че е неоснователен доводът на касатора за извършени плащания по банков път и чрез ПОС терминал, за които не са издавани фискални бонове. Неоснователен е и доводът му, че чрез програмата са отчитани продажби и от друг компютър, тъй като самият той е констатирал отчитането на продажби на стоки, с които не търгува. Ако самият търговец е констатирал отчитането на продажби, които не са извършени от него, то не би имало технически пречки те да бъдат установени и от вещото лице, изготвило техническата част от приетата по делото експертиза след две проверки на място в търговския обект на използвания компютър и използваната програма, както и на свалената върху дискове информация. Експертизата не потвърждава дадените от страната обяснения. Както беше посочено по-горе, чл. 54, ал. 3 ДОПК допуска приходните органи да съберат като доказателства данни, съдържащи се в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където лицата осъществяват своята търговска дейност, поради което е неоснователна и тезата на касатора, че тъй като програмният продукт "Pointer" не е счетоводен софтуер, то данните от него не представляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С оглед изложените факти, описани в оспореното решение, съдът е обосновал правилен извод за това, че е доказано от страна на ревизиращия екип обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Мотивите си съдът подробно е изложил на цялата стр. 10 противно на твърденията в касационната жалба. Позовал се е на необжалваните по реда на чл. 41, ал. 1 ДОПК действия по обезпечаване на доказателствата и доказателствената сила на протокола за проверката съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, обсъдил е и възраженията на жалбоподателя за манипулиране на копираната информация, които е приел за неоснователни с оглед поредността на записите и заключението на вещото лице, изготвило техническата част от експертизата. След като жалбоподателят не оспорва, че данните са от използвания от него в търговския обект компютър, а и това се потвърждава от заключението на вещото лице, то не е ясно с какво конкретно той обосновава възраженията си против доказателствената сила на протокола за проверката. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК като за определянето на надценката – 2. 32 са взети предвид приходите от продажби, отчетени по сметка 702 и балансовата стойност на продадените стоки по кредита на сметка 304 /хранителни продукти, алкохолни и безалкохолни продукти/. Неотчетените приходи са установени въз основа на данните от програмния продукт, представляващи други относими доказателства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК, и за периода м. юни – м. август 2017 г. те са в размер на 92 437. 15 лв., а за периода м. септември – м. декември 2017 г. – 80 268. 51 лв., намалени с ДДС в размер на 16 053. 70 лв. Призната е и по-голяма отчетна стойност на стоките в съответствие с изчислената надценка, а именно – 74 442. 11 лв. При определянето на размера на дължимия корпоративен данък е отчетен декларираният и внесен такъв в размер на 299. 14 лв. върху печалба в размер на 2 991. 37 лв. Данъчната основа за облагане с ДДС за периода 29.08.2017 г. – 31.12.2017 г. е определена отново въз основа на данните по т. 16 от чл. 122, ал. 2 ДОПК за реализирани продажби с включен ДДС на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС като са съобразени и декларираните покупки с право на данъчен кредит. Облагането за този период е на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Допълнително задължение за ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е установено и за данъчния период м. януари 2018 г. Данъчно задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 24.01.2018 г. Различни данъчни основи от тези, приети с РА, съответно – основания за коригирането им, не са доказани от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че според изложеното в РД не са констатирани нарушения на счетоводното законодателство и няма издадени АУАН, не означава, че в ревизионно производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК при наличието на данни за укрити приходи, данъчната основа не може да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. Не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на собствени мотиви. Твърденията и възраженията на жалбоподателя са обсъдени от съда и изводите му за законосъобразност на РА са логически обосновани. Това, че е преценил като правилни фактическите констатации и правните изводи на издателите на акта и на решаващия орган, не означава непременно липса на собствени мотиви. Разноски: С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение