Определение № 2229 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Топ Рецикъл“ ЕООД против решение № 390/03.07.2025 г. по в.т.д. № 328/2025 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 94/2025 г. по т. д. № 120/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането с цена 78 000 лева - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на 18.07.2018 г. във форма на застрахователна полица № 4704185203001745, за вреди, причинени от кражба на лек автомобил марка “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. [рег.номер на МПС], извършена в периода 00:10 ч. – 08.45 ч. на 18.01.2019 г. в [населено място], [улица], и иск с правно основание чл. 409, ал. 1 КЗ с цена 20 496, 67 лева - лихва за забава за периода 22.04.2019 г. - 18.01.2022 г.

В касационната жалба касаторът „Т. Топ Рецикъл“ ЕООД сочи наличието на хипотезите по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа теза за неправилно формиран от съда извод, че прехвърлянето на собствеността винаги е обусловено от нейното предходно притежание от продавача. Това съждение според него е в противоречие с принципа, бранещ добросъвестността на приобретателя на движима вещ, намерил израз в чл. 78 ЗС. Сключвайки застраховката, ответникът е признал индивидуализацията на вещта като годна и съответстваща на практиката за поемане на застрахователен риск. Дублажът в номера на рамата не може да обуслови извод за липса на стойност на вещта и пречка тя да бъде застрахована. Правото на собственост, независимо от последващи спорове относно индивидуализация на вещта, е достатъчно основание за легитимация на застрахователен интерес. Касаторът твърди, че в този случай не може да се говори за нищожност на договора.

В изложението жалбоподателят моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС за придобиване право на собственост върху движима вещ МПС, когато за прехвърляне правото на собственост съгласно ЗДвП не се изисква нотариална заверка на подписите?“. Твърди се противоречие с решение № 254/2012 г. по гр. д. № 119/2010 г. на II г.о. и решение № 515/2009 г. по гр. д. № 6223/2007 г. на IV г.о.

2. „Налице ли е застрахователен интерес при сключване на договор за застраховка в случай, че към датата на сключването му застрахованият е действал добросъвестно с увереността, че е собственик на вещта предмет на застраховката?“ - отклонение от приетото в решение № 213/2015 г. по т. д. № 4131/2013 г. на I т.о., ВКС.

3. „Възможно ли е в случай на манипулиран VIN /номер на рама/ на автомобил същият да бъде индивидуализиран по друг начин с оглед запазване правата на добросъвестния застрахован при настъпил застрахователен риск?“. Релевира се неспазване на разрешението, дадено в решение № 95/2015 г. по т. д. № 2416/2014 г. на II т.о., ВКС.

Заявява се и порокът очевидна неправилност.

Ответникът по касация ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ оспорва жалбата като неоснователна, съответно моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенции на „Т. Топ Рецикъл“ ЕООД срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за заплащане на сума в размер 78 000 лв. – обезщетение по смисъла на чл. 405 КЗ по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на 18.07.2018 г. във форма на застрахователна полица № 4704185203001745, за вреди, причинени от кражба на лек автомобил марка “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. [рег.номер на МПС], извършена в периода 00:10 ч. – 08.45 ч. на 18.01.2019 г. в [населено място], [улица], както и заплащане на сума в размер 20 496, 67 лв. – мораторна лихва върху главницата за период 22.04.2019 г. – 18.01.2022 г.

При подадена от ищцовото дружество въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първостепенния съд състав на Апелативен съд София е постановил решение, с което е потвърдил постановеното от предходната нему инстанция решение.

В мотивите на акта си съдът е приел за безспорно, че с договор за покупко–продажба от 20.06.2017 г. „Т. Топ Рецикъл“ ЕООД е закупил от „Мак Систем Тех“ ЕООД лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с номер на шаси S. и цвят сив. Със застрахователна полица № 4704185203001745 от 18.07.2018 г., „Т. Топ Рецикъл“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” са сключили договор за имуществена застраховка „КАСКО Стандарт“ на лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. [рег.номер на МПС] и pама номер S.. Застрахователният договор е с клауза „Пълно Каско“ и съгласно приложими Общи условия със срок на валидност от 00:00 часа на 25.07.2018 г. до 00:00 часа на 25.07.2019 г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 78 000 лева, а дължимата застрахователна премия е в размер на 3 193, 70 лева при разсрочено плащане на четири равни вноски. Констатирал е и липсата на спор относно настъпване на процесното застрахователно събитие между 00.10 часа и 08.45 часа на 18.01.2019 г. на [улица], когато процесният автомобил е бил противозаконно отнет от Ц. П.; уведомяване за събитието на застрахователя от застрахования; предоставянето на всички документи, необходими за удостоверяване и заплащане на застрахователното обезщетение. В решението е очертал предмета на правния спор, който се заключава в установяване действителността /валидността/ на процесния застрахователен договор относно т.нар. „клонинг“ автомобил – притежаващ всички индивидуализиращи белези /марка, модел, шаси №, цвят, двигател и др./, които изцяло възпроизвеждат същите такива белези, но на друг действително съществуващ автомобил. При преценка валидността на застрахователния договор, а оттам и основателността на иска съдът е изложил съображения относно наличието на връзка между притежаваното право на собственост върху застраховано МПС и наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 1 КЗ. Липсата на притежавано право на собственост обуславя застрахователно правоотношение по застраховане на чуждо имущество, което би било действително само, ако е налице одобрение от собственика на същото – чл. 402, ал. 2 КЗ.

В мотивите на решението си въззивният съд е отрекъл правосъздаващото действие на извършената регистрация на автомобила, доказана с удостоверение СЕ 0073856, издадено от Министерство на инфраструктурата и транспорта на Република Италия, и свидетелство за регистрация на МПС №[ЕИК] от 28.06.2017 г., издадено от СДВР – Пътна полиция, България. Изградил е теза, че приложимото право към договора за покупко-продажба е правото на Република България, в частност чл. 144, ал. 1 ЗДвП. Приел е, че обикновената писмена форма е била спазена, доколкото автомобилът е бил без първоначална регистрация в България. Посочил е, че договорът за покупко-продажба е деривативно основание за придобиване право на собственост, поради което прехвърлянето на собствеността винаги е обусловено от нейното предходно притежание от продавача. След анализ на събраните по делото доказателства е формирал извод, че процесното МПС не е било придобито от ищеца в нито един момент било то на деривативно, или оригинерно основание. Събраните по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 доказателства са обосновали категоричния извод на съда, че в Република Италия няма регистриран автомобил с шаси № S. и никога не е издавано свидетелство за регистрация № СЕ 0073856, поради което е приел, че последният документ е неистински и не удостоверява правото на собственост на праводателя на ищеца. Установената неистинност е рефлектирала и върху неистинност на договора за продажба, тъй като единствените индивидуализиращите данни за процесното МПС /марка, модел, шаси и цвят/ са били зпроизведени именно от италианското свидетелство за регистрация. Съдът е приел за доказано по делото, че автомобил с шаси № S. е бил закупен от САЩ и е бил регистриран в Република Литва, поради което негов собственик е А. С.. Този факт е мотивирал извод, че всички индивидуализиращи данни на автомобила са били фалшифицирани, поради което ищецът не е придобил правото на собственост върху застрахования автомобил по деривативен начин. Съставът на апелативния съд е отрекъл основателността на твърдението, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесното МПС на територията на Република България на валидно правно основание, годно да го направи собственик, в приложение на чл. 78 ЗС. Съдът е счел, че валидно прехвърлително основание съществува, но с него е била прехвърлена собствеността и предадено владението върху друг автомобил, двойник на процесния. Доколкото ищецът не притежава право на собственост върху застрахования автомобил с посоченото в договора описание - “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“, рег. [рег.номер на МПС] и pама номер S., а е собственик на автомобил, който привидно притежава сочените белези, съдът е отрекъл наличието на застрахователен интерес при сключването на процесния застрахователен договор, което обуславя неговата недействителност съгласно чл. 349, ал. 2 КЗ. Действителният собственик на застрахования автомобил с посочените в договора характеристики е лице с местоживеене в Република Литва, поради което нито ищецът, нито неговият застраховател могат да имат каквито и да е претенции по отношение на него. Решаващият състав е отрекъл основателността на твърдението, релевирано от въззивника ищец, че фактът на заплащане на застрахователна премия обуславя наличието на застрахователен интерес. Отхвърлил е като неоснователно и твърдението на въззивника в писмената защита, че при идентичен правен спор са били уважени предявените искове – решение № 3613 от 04.07.2023 г. по гр.д. 8815/2022 г. по описа на СГС, което е влязло в сила на 08.05.2025г. Решението по това дело е постановено при коренно различна фактическа обстановка, при която ответникът не е оспорил истинността на свидетелството за регистрация и договора за покупко-продажба. Като последица от неоснователността на иска за главница, съдът е счел за неоснователна и исковата претенция за законна лихва в размер 20 496, 67 лева за периода 22.04.2019 г. - 18.01.2022 г.

Не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касационен контрол.

Решението на Апелативен съд София не е очевидно неправилно, доколкото соченият от касатора порок е обоснован с неправилно приложение на закона. Последното обаче се явява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, чието наличие се преценява едва при обоснован от касатора достъп до касационна проверка. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която явства от мотивите на въззивния акт и съдът може да я констатира без необходимост от проверка дали фактите правилно са били подведени под хипотезиса на приложима правна норма, спазени съдопроизводствените правила, осигуряващи всестранно изясняване на спора, както и обоснованост на фактическите и правни изводи на съда. В своята практика ВКС е извел проявленията на очевидната неправилност, като нито едно от тях не се сочи от касатора – приложение на правило, което не е част от обективното ни право, приложение на норма в нейния обратен смисъл, драстично нарушение на основни правни принципи и т. н.

Поставените първи и втори въпроси касаят възможността за придобиване на автомобил на оригинерно правно основание чрез добросъвестно давностно владение, съответно възможността придобитият по този начин автомобил да бъде имуществено застрахован. Невъзможността да бъде допуснато касационно обжалване по тях произтича от факта, че същите не притежават характеристиката правни, разяснена по задължителен начин с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите на обжалвания съдебен акт не е отречена принципната възможност за придобиване право на собственост върху МПС на оригинерно правно основание, каквото е регламентирано от правната норма на чл. 78 ЗС, а е отречено придобиване правото на собственост на соченото основание в конкретния казус, доколкото липсва валидно прехвърлително основание, т. е. отречено е по делото да е установен факт, който да попълва хипотезиса на чл. 78 ЗС и оттам да се приеме пораждане на предвидените в нормата правни последици. Въпросите не държат сметка за обстоятелството, че описаната в договора за имуществена застраховка вещ на практика не съществува, доколкото всеки автомобил притежава индивидуален номер на рама и няма как да съществуват два автомобила с един и същ такъв номер. Застрахованият автомобил само формално носи индивидуализация на съществуващ друг такъв, който е собственост на физическо лице на територията на Литва. Този „клонинг“, регистриран в България и обект на застрахователно правоотношение между страните, е несъществуваща вещ, защото действителната му индивидуализация е различна. Следователно липсва обект на застрахователна закрила, което води до фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор и води до неговата нищожност в приложение на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Достигайки до този извод, въззивният съд се е произнесъл в съгласие с казуална практика на ВКС, обективирана в решение по т. д. № 2416/2014 г., II т.о. и решение по т. д .№ 2733/2024 г., I т.о. В тях е прието още, че несъществуването на описаната в застрахователната полица индивидуално определена вещ поставя под съмнение наличието на застрахователен интерес у лицето, което се представя за нейн собственик. Цитираното от касатора решение по т. д. № 4131/2013 на I т.о., ВКС не дава отговор на поставения втори въпрос, а с него е дадено разяснение, че липсата на застрахователен интерес може да се основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования, или несъществуване правото на собственост на трето лице върху застрахованата вещ. Когато договорът е сключен от името на застрахования на чуждо имущество, договорът е действителен, ако е налице одобрение от собственика по реда на чл. 201 КЗ /отм./. В решението съдът не е разсъждавал относно приложението на чл. 78 ЗС. По същество е уважил предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ поради недоказаност на твърдението, че застрахованият не е бил собственик на представения за застраховане автомобил.

Третият въпрос също не покрива общата предпоставка за достъп до касация, тъй като е хипотетично зададен. Отделно е в пълно противоречие с правилата на чл. 143, ал. 2 и ал.3 ЗДвП, чл. 5 и чл.7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за поставяне на данни, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП /ДВ бр.31/2000 г./ и в съответствие с чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11.01.2011 г., указващи, че идентификационен номер на превозното средство (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозното средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство. Рамата е основният индивидуализиращ белег и това е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство. Именно поради уникалността и закодираната информация VIN е присъщ само на произведен автентичен автомобил.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС