Определение № 1516 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 737/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерския съвет на Република България, подадена чрез пълномощника И. Георгиева, срещу Определение от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 11310/2022 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, с което по искане на Фондация за достъп до права – ФАР (Фондацията) – юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, е спряно изпълнението на Решение № 908/16.11.2022 г. на Министерския съвет на Република България за изменение и допълнение на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 510/21.07.2022 г. на Министерския съвет. В частната жалба са изложени подробни доводи за недопустимост на оспорваното определение, а в условията на алтернативност – за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - Фондация за достъп до права – ФАР, чрез пълномощника адв. В. Петков, в подаден писмен отговор, оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след извършена служебна проверка, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по дело № 11310/2022 г. по описа на ВАС е образувано по жалба на Фондация за достъп до права – ФАР против Решение № 908/16.11.2022 г. на Министерския съвет на Република България за изменение и допълнение на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 510/21.07.2022 г. на Министерския съвет, с което е решено следното: С т. 1 от оспореното решение се отменя т.4.17 на т.4 "Реагиране" от раздел V "Степен на готовност при управление на кризи”, която гласи „Осигуряване на изхранване се извършва по сключени от администрацията на Министерския съвет договори“. С т. 2 от оспореното решение се отменя т.3.3 на т.3 "Материално и техническо осигуряване" от раздел VI "Ресурсно осигуряване”, която гласи 3.3. „Осигуряване на изхранване се извършва по сключени от администрацията на Министерския съвет договори, с методологическото съдействие на Държавната агенция за бежанците. Осигуряването на изхранване от администрацията на Министерския съвет се отнася и за местата за настаняване, които не разполагат със собствени възможности да предоставят такова, когато лицата с временна закрила са настанени по одобрени от Министерския съвет програми за хуманитарна помощ“. С т. 3 от оспореното решение се изменя т. 1 от Приложение № 6, като във второто изречение „За ТПЦ (Транзитен приемателен център) периодът на настаняване е от 1 до 14 дни“ числото "14" се заменя с "30". С т. 4 от оспореното решение се създава т. 1а със следното съдържание: „ТПЦ – гр. Елхово, е основен транзитен приемателен център, в който разселени лица от Украйна, получили временна закрила след 15 ноември 2022 г., се настаняват за срока по т. 1. Лицата могат да бъдат настанявани и в други ТПЦ.". А с последната т. 5 от оспореното решение се създава т. 1б със следното съдържание: „Изискванията за осигуряване на изхранването на лицата по т. 1а, регламентирани в настоящия план, не се прилагат по отношение на ТПЦ.”. С оспорваното пред настоящата инстанция Определение от 20.12.2022 г. тричленният състав на Четвърто отделение е допуснал спиране изпълнението на Решение № 908/16.11.2022 г., след извършена преценка относно наличие на обстоятелства по чл. 166, ал. 2 от АПК, като е приел, че съществува опасност за бежанците от Украйна, чиито права и законни интереси се защитават от Фондацията, като биха могли да настъпят както значителни, така и трудно поправими вреди. При съпоставка между обществения интерес, състоящ се в ограничаване разходването на средства, и частния такъв – на самите бежанци относно осигуряването им на нормални условия за пребиваване, решаващата инстанция е приела, че частният интерес е противопоставим на обществения такъв. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Относно въведените с частната жалба възражения за недопустимост на определението същите са неоснователни. По отношение характера на акта правилно е прието, че същият е общ административен акт, като съдът е изложил аргументи в тази с насока с първото определение от 20.12.2022 г., които настоящата инстанция не счита за нужно да възпроизвежда. Колкото до правния интерес – отново с определението от 20.12.2022 г. (л. 214) на Фондацията са дадени указания да представи Устава си във връзка с обосноваване правния си интерес от оспорване законосъобразността на акта в 7-мо дневен срок от съобщението. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 3 искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. С оглед характера на производството, а именно – бързо, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито е налице необоснованост, доколкото съдът е преценил, че е налице правен интерес от оспорване преди представяне на устава. Обосновано съдът е приел, че посочените от Фондацията обстоятелства представляват трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, доколкото се касае за живота и здравето на засегнатите от акта лица, а оттам и че е налице основание да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Настоящият състав счита за неоснователни и некореспондиращи с представените доказателства твърденията на частния жалбоподател, че измененията, предвидени с Решение № 908/16.11.2022 г., не водят автоматично до отмяна на изхранването на разселените от Украйна лица, а единствено до факта, че изхранването няма да се извършва по договори, сключени от администрацията на Министерския съвет. Представените справка за настанените в ЦНЧ Елхово украински граждани и писмо от Българския червен кръст не опровергава извода, че съществува реална опасност за лицата. Това е така, тъй като съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗУБ Министерският съвет приема план за действие при временна закрила в Република България, а според ал. 2, т. 3 планът за действие при временна закрила съдържа условията и реда за осигуряване на храна и подслон. Съгласно т. 4.17 от Актуализирания план осигуряването на изхранване се извършва по сключени от администрацията на Министерския съвет договори, която точка именно се отменя с Решение № 908/16.11.2022 г. Съгласно т. 3.3 от раздел 3 „Материално и техническо осигуряване“, която също по силата на процесното решение се отменя, осигуряването на изхранване се осигурява по сключени от администрацията на МС договори, с методологическото съдействие на Държавната агенция за бежанците. С оглед цитираните текстове от плана може да се направи обоснован извод, че същият предвижда основното изхранване на бежанците на територията на РБългария да се реализира въз основа на сключени договори, тоест с евентуалната отмяна на тези текстове разселените биха били лишени от основния механизъм за осигуряване на хранителни запаси. Въпреки че неправителствени организации като БЧК и „Каритас“ подпомагат държавата в осигуряване на храна, не може да се приеме, че отмяната на основния механизъм не застрашава бежанците. С оглед изложеното, като е допуснал спиране на изпълнението на акта, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав