Определение № 5691 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2024 г.

Производството е по чл. 282 ал.5 ГПК. Постъпила е молба от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, представлявано от адв. Г. за връщане на внесената сума като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение № 132/09.02.2024 г. по в.гр.д. № 1140/2023 г. на Апелативен съд – София, по посочена от молителя банкова сметка. ВКС, състав на първо гражданско отделение констатира следното: С определение № 2006 от 23.04.2024 г. по ч. гр.д.№ 753/2024 г. на ВКС, ІІ гр.о. е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 132/09.02.2024 г. по в.гр.д. № 1140/2023 г. на Апелативен съд – София в осъдителната му част по исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, без частта за разноските. С потвърденото от въззивния съд решение № 260135/19.01.2023 г., постановено по гр.д.№10271/2019 г. по описа на Софийски градски съд е осъдено МБАЛ „Национална Кардиологична Болница“ ЕАД да заплати на М. Е. С. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия, на основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, заедно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното плащане, както и на същото основаниесумата от 13 971.33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликта, заедно със законната лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане. За да се допусне спиране на изпълнението, е внесена по специалната сметка на съда сума в размер на 207 325, 54 лева, която се равнява на присъдената сума, включително и тази в евро след извършено превалутиране. Внасянето на сумата е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 23.04.2024 г. С определение № 4232 от 23.09.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 296, т.3 ГПК и въззивното решение е влязло в сила. Молителят заявява, че цялата присъдена сума е изплатена на ищцата от застрахователя. Този факт се потвърждава от молба вх. № 19870 от 29.10.2025 г., подадена от адв.И. Н., пълномощник на ищцата М. Е. С., включително и остатъка по дължимата законна лихва, поради което е отпаднала нуждата от обезпечение. Предвид изложеното и на основание чл. 282, ал.5 ГПК внесената като обезпечение сума следва да се освободи, като се преведе по сметката, посочена от молителя МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД. Касационното производство вече не е висящо, въззивното решение е влязло в сила и е изпълнено в осъдителната му част, поради което е отпаднала обезпечителната нужда. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение