Определение № 13657 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. Т. от гр. Пловдив, [жк], [номер], срещу Определение №8795 от 17.10.2024 г. на Административен съд – Пловдив по административно дело № 2060/2024 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №103-24-1030-000610 от 31.08.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо Д. Т. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател – Д. И. Т., счита обжалваното определение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането му за спиране на предварителното изпълнение, най-вече тези свързани със здравословното му състояние, поради което извода му, че няма пряка връзка между отнемането на СУМПС и възможността да получава нужната му медицинска грижа, е неправилен. Счита, че по делото е доказано, че здравословното му състояние не е просто влошено, а той е със силно ограничена подвижност и възможност да стои прав (поради [заболяване] и др. заболявания), поради което отнемането на СУМПС съществено ще ограничи възможността му да получи адекватна медицинска помощ и следователно здравето му е допълнително застрашено. Счита, още че съдът твърде стеснително е тълкувал понятието „значителна и трудно поправима вреда“ като не е отчел, че при невъзможност да се придвижва за рехабилитационни и др. медицински услуги здравето му ще се влоши допълнително, ще развие хронична болка, а качеството му на живот ще бъде влошено трайно, а това са все значително и трудно поправими вреди. Оспорва извода на съда, че може да се придвижва до медицинските заведения чрез обществено транспорт и други, тъй като тези начини на придвижване освен че са трудни за човек с ограничена подвижност, крият допълнителни рискове от усложнения на здравословното му състояние, което налага извод, че ползването на личен автомобил е единственият безопасен и практичен начин за неговото придвижване. Иска съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. Н. Стоев, Адвокатска колегия – Пловдив. Ответникът по частната жалба – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 31.08.2024 г. спрямо частния жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1370292 за извършено на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП – управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила в кръвта. На 31.08.2024 г. със Заповед №103-24-1030-000610 мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив прилага спрямо Д. И. Т. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На 13.09.2024 г. Д. Т. оспорва Заповед №103-24-1030-000610 на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив пред Административен съд – Пловдив. По жалбата е образувано административно дело № 2060/2024 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на който е доказателствената тежест, обосновава искането си със следните факти – влошено здравословно състояние ([заболяване] и други хронични заболявания) и необходимостта от чести посещения при лекар, рехабилитация, включително санаторно-курортни комплекси извън гр. Пловдив, придвижването, до които е по-безопасно и комфортно чрез личен автомобил за управлението, на който се нуждае от СУМПС. Сочи, че възможността за трайно влошаване на здравето му и качеството му на живот поради липсата на навременно лечение представлява значителна и трудно поправима вредя. Съдът намира, че тези факти не обосновават интерес, който да е противопоставим на обществения интерес – безопасност на движението за всички участници в него, поради което съдът отхвърля искането, а здравето на лицето не е застрашено, тъй като може да се придвижва и с обществен транспорт и по други начини. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да навреме да посещава медицински и рехабилитационни заведения за получаване на медицинска помощ поради наличието на хронични заболявания, включително [заболяване]. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си (по лични или служебни задачи) на автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. За въздействието на правните последици от приложената принудителна мярка върху ежедневния му живот частния жалбоподател е следвало да мисли преди да извърши нарушенията по ЗДвП, ако действително е загрижен за личните си нужди. Действително е доказано влошено здравословно състояние на частния жалбоподател, дължащо се на [заболяване] и други хронични заболявания. [заболяване] е сериозно и болезнено заболяване свързано с [наименование], при което се предизвика [наименование]. Докато лечението е активно и състоянието не е овладяно, каквото е това на частния жалбоподател, има риск от [симптоми]. Тези симптоми, доколкото могат да се появят внезапно и с голяма интензивност, включително по време, когато болният управлява автомобил всъщност компрометират умението му лично да управлява МПС и представляват заплаха за безопасността на движението, както за всички участници в движението, така и лично за него. От собственото му твърдение, направено с жалбата, че възможността му да се движи свободно е силно ограничена, следва да се приеме, че възможността му да ръководи и координира движението на крайниците си не е на нужното ниво, че да гарантира безопасността при управление на автомобил. Посочено опровергава заключението му от частната жалба, че единственият практичен и безопасен начин за придвижването му до лечебни заведения е посредством личен автомобил. Напротив самото му здравословно състояние изисква да се ограничи възможността му лично да управлява МПС поради силно ограничената му подвижност и нарушени координация, и рефлекси. Не са представени доказателства, че текущото му състояние позволява безопасно да продължи да управлява МПС, поради което общественият интерес да се гарантира безопасността при движение на всички участници с него съвпада с личния интерес на жалбоподателя да се намалят рисовете за здравето и живота му. Доколкото не са представени доказателства, че въпреки силно ограничената му подвижност жалбоподателят може безопасно да управлява автомобил, а доказателствената тежест е негова, правилен е изводът на съда, че лицето може да се придвижва до здравни и рехабилитационни заведение по други начини напр.: чрез трети лица, такси, обществен транспорт, бърза помощ и няма доказана пряка причинно-следствена връзка между отнемането на СУМПС и евентуалното ново влошаване на състоянието му или възпрепятстване на медицинската грижа за него. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и неоснователно, и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и съответно на закона, и представените по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд