Решение № 15579 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2018 г.

Решение № 15579 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-В. срещу Решение № 1424 от 03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2774/2017 г. по описа на Административен съд–В., в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316006901-091-001/02.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 250 от 13.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – В.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват фактическа раздяла между ревизираното лице и неговата съпруга, поради което неправилно е прието, че след месец септември 2013 г. съпрузите нямат общо домакинство. Сочи, че съобразно извършена справка в регистър ЕСГРАОН, ревизираният и неговата съпруга имат един и същ постоянен и настоящ адрес. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Й. Н. от [населено място] с писмен отговор оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на касационното производство е правилността на горепосоченото решение на АС - В., в частта, с която е отменен РА № Р-03000316006901-091-001/02.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. относно допълнително установените за Й. Неделчев задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, за д. периоди 2013 г. – за разликата над 10 809, 72 лева до 11 131, 01 лв. и следващата се лихва над 3 283, 27 лв. до 3 380, 86 лв., както и за 2014 г. в размер над 2 428, 57 лева до 3 897, 66 лв. главница и лихва над 492, 90 лв. до 791, 06 лв. За да достигне да извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Изводът за наличието им е обоснован от съставените на ревизираното лице парични потоци за процесните периоди, въз основа на които са установени превишения на разходваните над получените средства. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, ревизиращите са формирали данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за всяка година от ревизирания период, въз основа на които са определили установените с РА задължения. При съставянето на паричните потоци за 2013 г. и 2014 г. приходните органи са включили в разходната част половината от заплатените от съпругата на ревизирания лизингови вноски и суми по застраховки "Гражданска отговорност" и "Каско" във връзка със сключени 2 бр. договори за финансов лизинг на МПС. П. са, че разходите са извършени за придобиване на движими вещи в режим на СИО, поради което приходите и разходите за придобиването, ползването и продажбата им следва да се разделят поравно между двамата съпрузи. В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С., чиито показания са кредитирани от съда като обективни, основани на непосредствени впечатления и непротиворечиви. Въз основа на тях, решаващият състав е приел, че от месец септември 2013 г. ревизираното лице и неговата съпруга са били във фактическа раздяла и не са имали общо домакинство. Поради това е счел, че не е налице общност на приходите и разходите им, с оглед на което разходите, извършен лично от съпругата на ревизирания не следва да се включват в паричния му поток. По тези съображения съдът е кредитирал първи вариант на допълнителното заключение по проведената съдебно-счетоводна експертиза, в който вещото лице не е включил разходите за лизингови вноски, застраховки "Гражданска отговорност" и "Каско", извършени от съпругата на ревизирания от месец септември 2013 г. В резултат на това решаващият състав е преизчислил облагаемите данъчни основи и дължимия от лицето данък по чл. 48 ЗДДФЛ за д. п. 2013 и 2014 г., като за разликата над така определените задължения е отменил РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на касатора, че при формирането на паричните потоци за 2013 г и 2014 г. първоинстанционният съд незаконосъобразно е изключил от разходната им част половината от внесените от съпругата на ревизирания суми за лизингови и застрахователни вноски. При събраните по делото доказателства, че тези суми са превеждани от банковия влог на съпругата на ревизирания, правилно решаващият състав е приел, че тези разходи са лично нейни и не следва да се включват в паричния поток на Й. Н. Независимо от събраните гласни доказателства за фактическа раздяла между съпрузите, следва да се посочи, че по силата на действащият Семеен кодекс /СК/, /ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г. /, имуществената общност между съпрузите не се простира върху банковите влогове. Поради това, извършените от влога на съпругата разходи за плащане на лизингови и застрахователни вноски за МПС са лично нейни и правилно са изключени от разходната част на паричните потоци на Н. за 2013 г. и 2014 г. Като е съобразил това и отменил РА в частите, с които са установени задължения за 2013 г. и 2014 г. над посочените от експерта по вариант първи от допълнителната ССчЕ размери, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение