Решение № 7015 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно полагащ длъжността (ВПД) директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 18650/02.06.2025г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 2647/2025г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с рег. № 328600-11585 от 20.02.2025г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), с което е отказано снемане на полицейска регистрация на И. С. С. и административната преписка е изпратена на директора на ГДНП при МВР за ново разглеждане, в 30-дневен срок от влизане в сила на решението; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата на И. С.. Претендират се разноски по делото. От ответника по касация – И. С. С. е депозиран писмен отговор чрез пълномощника му адв. Митков, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендирани са разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд установява, че с протокол от 04.11.2019г. на Софийският районен съд, наказателно отделение, реабилитира И. С. на основание чл. 87 от Наказателния кодекс (НК) по общо 21 наказателни дела от общ характер, включително и по НОХД № 5840/2001г., НОХД № 2090/2009г., НОХД № 22733/2011г. по описа на СРС и по НОХД № 815/2004г. на Районен съд-Сливница. Установено е още, че в Главна дирекция „Национална полиция“ е подадено заявление от Г. С. с вх. № 328605-10/15.01.2025г. с искане да му бъде снета полицейската регистрация, като е посочено наличието на съдебната реабилитация и постановеното решение на Съда на Европейския съюз по дело С-118/2022г., по направено преюдициално запитване от Върховния административен съд. По така подаденото заявление и след извършване на проверка е постановено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо с което е отказано заличаването на полицейската регистрация на жалбоподателя. Органът посочва в мотивите на писмото, че прекратяването на делото при сключване на споразумение, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), включително поради настъпила реабилитация. За да отмени оспорения административен акт решаващият съд приема, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административната процедура, но е постановено при липса на мотиви. Съдът посочва, че в акта е направен подробен преглед на полицейските регистрации на жалбоподателя в първоинстанционното производство, отбелязана е и съдебната реабилитация, но в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тази връзка съдът излага съображения, че директорът на ГДНП не изследва въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са обработени. Настоящият касационен състав намира, че АССГ установява вярно фактическите обстоятелства и правилно прилага релевантните правни норми. Съдът проявява процесуална активност, като събира всички относими към спора доказателства и не допуска нарушения при анализа им, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 ЗМВР, в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл основателни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган следва да прави конкретна преценка във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Правилни са и изводите, че директорът на ГДНП, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не изследва в пълнота въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Директорът на ГДНП мотивира административния акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, и с неотносимост към случая на решението на СЕС по дело С-118/2022г.. Обосновката на административния орган за необходимостта от продължаване на полицейската регистрация е изключително обща, както правилно установява първоинстанционния съд и не отговаря на изискванията за мотивираност на административния акт, още по-малко за преценка необходимостта от съхранение и обработване на лични данни под формата на полицейска регистрация. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АССГ, че административният орган постановява незаконосъобразен и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски. Такава претенция е формулирана в отговора на касационната жалба, представени са и доказателства за реално направени разноски, поради което Главна дирекция „Национална полиция“ следва да бъде осъдена да заплати на И. С. С. разноски за касационната инстанция в размер на 511,29 (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента) евро, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение