Определение № 828 от 30.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3271/2014 г.

Образувано е по частна жалба на адв. Р. Б., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника В. С. Б., [населено място] против определение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 9253/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на настоящата жалбподателка за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение № 3166 от 08.05.2014 г. в частта му за разноските. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.. Ответникът [фирма], [населено място] в депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, въпреки неправилното посочване в обжалвания акт, че същият не подлежи на обжалване – арг. от т. 24 на ТР № 6/2012 г., поради което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С молба от 27.05.2014 г., адв. Р. Б. – назначена като особен представител ответника по иска В. Б., е направила искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззвиното решение в частта за разноските, като е поискала допълнително присъждане на сумата от 200 лв. За да остави молбата без уважение въззвиният съд е счел, че същата е неоснователна, тъй като следва да се прилагат разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения към момента на подаване на въззвината жалба, респективно приключване на устните състезания пред съответната инстанция, т. е. в редакцията й преди изменението от 28.03.2014 г., а не както претендира страната след изменението й. Определението е правилно. Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. Това е и моментът, към които се преценяват разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в съответната й редакция. В конкретния случай в последното съдебно заседание по делото – 10.03.2014 г., адв. Р. Б. е поискала присъждането на адвокатско възнаграждение за особен представител. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС в редакцията му към този момент, минималното адвокатско възнаграждение за дела с интерес до 1 000 лв. – какъвто е и настоящия случай, е 100 лв., поради което и изводите на въззивния съд са правилни. Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв., тъй като този размер е предвиден едва с изменението на наредбата с бр. 28 от 28.03.2014 г. и правилно с обжалваното определение е прието, че молбата на настоящата жалбопоподателка е неоснователна Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение