Решение № 11969 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2015 г.

Решение № 11969 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, образувано по касационна жалба на Йото Ивелинов Йотов от гр. Бургас, чрез адв. Чакъров срещу решение № 595/30.03.2015 г. по адм. д. № 674/2014 г. по описа на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът директор на "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № 021301216 от 13.12.2013 г. на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Бургас и старши инспектор по приходите в ТД НАП - Бургас, потвърден с Решение № 75 от 07.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас за определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 507.21 лева и лихва в размер на 3 505.11 лева, и са пресъдени разноски в полза на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП в размер на 781.00 лева. Решението е мотивирано със спазена процедура, компетентност на издателя на акта и наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията при "особени случаи". Изложени са подробни мотиви за законосъобразно и фактически обосновано непризнаване от страна на ревизиращите органи на договора за издръжка и гледане, както и за получени суми над вписаната в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот цена. Решението е законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и преценка на доказателствата в съвкупност по реда на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Безспорно е установено по делото, че в хода на ревизията, назначена със заповед ЗВР № 1300315 от 13.02.2013 г. на началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД НАП - Бургас, изменена със ЗВР № 13012116 от 23.05.2013 г. за задълженията по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. са установени данни за укрити приходи и доходи с неустановен произход, поради което производството е продължило по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Обоснован е правният извод на съда, че установяването на превишение на извършените разходи над получените приходи в хода на ревизионното производство, представлява несъответствие между имущественото и финансово състояние на жалбоподателя и препятства извършването на ревизия по общия ред, което съставлява "особен случай" и е достатъчно основание за извършване на ревизията по чл. 122 ДОПК. В тази връзка обосновано е игнорирано възражението, както в ревизионното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство за налично начално салдо от 35 000 лв, получени по договор за гледане от 15.01.2007 г. от лелята на ревизираното лице. По безспорен начин е установено от обясненията на нотариуса, чието щемпел фигурира върху договора, че той не е извършил нотариалната заверка и имената на страните по сделката не фигурират в неговия регистър. Освен това в хода на съдебното производство не са оборени констатациите, ползваци се от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК,, че Магда Йотова /леля на ревизираното лице/ не е разполагала с посочената сума - извършена проверка в информационния масив на НАП. Представените в съдебната фаза нот. актове за продажба на недвижими имоти от Йотова, както правилно е приел административният съд, не сочат на обратен извод, тъй като са от 1998 г. и 2004 г. и за по-малки суми /сумарно/ от претендираната такава, като получена по договор за гледане. В тази връзка обосновано и при излагане на изрични мотиви, не са кредитирани заключенията на приетите по делото съдебно-техническа експертиза / със задача да изготви пазарна оценка на имотите/ и съдебно-счетоводна експертиза /със задача за включване на 72 054.74 лева в паричния поток /. Тези експертизи са отговорили на поставените задачи, но те не установяват наличието на горните суми, което е в правомощията на съда, с оглед правната квалификация на придобивните основания и доказаността на реалното получаване от ревизираното лице. Обосновано е и игнорирането на твърдението за получена продажна цена над визираната в нот. акт. № 41 от 28.08.2007 г., тъй като има противоречие в тази насока с писмените обяснения на ревизираното лице и сделката не е декларирана в ГДД - в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2007 г. Йотов не е посочил реализирани доходи за 2007 г., вкл. и полученият размер "над вписаната продажна цена" в нот. акт. От друга страна посочването на тази сума и представянето на документи за реалното й получаване едва в съдебното производство, поражда основателно съмнение, както правилно и подробно е обосновал съдът, че се цели да се обслужи защитната теза на ревизираното лице, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Предвид изложеното и тъй като не са опровергани констатациите на органа по приходите, ползващи се от презумцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-оставена без разглеждане като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,