Определение № 1826 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 762/2024 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Тодорова, срещу Определение № 3463 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1907/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Определение № 3034 от 30.10.2023 г., в частта за разноските. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му, като се постанови ново, с което се отхвърли искането за присъждане на разноски по делото. Иска присъждане на разноски. Ответната страна С. Димитрова чрез процесуалния си представител адвокат Петров взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените разноски. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С Определение № 3034 от 30.10.2023 г. постановено по адм. д. № 1907/2023 г. по описа на Административен съд - Варна съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. Димитрова против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, прекратил е производството по делото и е осъдил Община Варна да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 610 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че жалбоподателят има право на разноски, тъй като административната услуга е извършена след подаване на жалбата до съда. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на кмета на Община Варна, да бъде изменено постановеното по делото Определение № 3034 от 30.10.2023 г. в частта за присъдените разноски в полза на Димитрова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателката има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. В случая ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и дължи разноски. Приел е за неоснователно възражението за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е заплатено и е осъществена дължимата се правна помощ. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В хода на производството пред първоинстанционния съд, образувано по оспорване на мълчалив отказ за извършване на административна услуга същата е извършена, при което е подадено искане от ответната страна за прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес. Съдът е прекратил производството не на това основание, а поради оттегляне на жалбата. Това обстоятелство не води до неоснователност на искането за присъждане на разноски по делото, тъй като несъмнено с поведението си частният жалбоподател е предизвикал съдебния спор, като едва в хода на съдебното производство е издал искания административен акт – извършил е исканата административна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК при всяко положение на делото административния орган може да издаде акта, чието издаване е отказал. При установените факти искането за присъждане на разноски е основателно, с оглед приложението на чл. 143, ал. 2 АПК. В случая сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от жалбоподателката са внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че този договор не е подписан от жалбоподателката не основава извод за неплащане на договорената сума, както се твърди в частната жалба, тъй като същият има характер на разписка за получаването и. Неправилно административният съд не е уважил направеното от ответната страна възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая правната помощ се изразява в подаване от процесуалния представител на две молби до съда, след извършване на исканата административна услуга. С първата се иска приемане на административната преписка и уважаване на жалбата, а с втората се изразява становище, че жалбата не се поддържа. Твърдението, че към датата на подаване на първата молба жалбоподателката не е уведомена за извършване на исканата услуга не се установява по делото. Настоящата инстанция намира, че дължимите се в случая разноски за адвокатско възнаграждение с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. са в размер на 300 лева. По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за частично неправилно, поради което същото ще следва да бъде отменено, като се измени определението в частта му за разноските при определяне на дължимите се такива на С. Димитрова в размер от 310 лв. В останалата му част обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, трето отделение,