Определение № 136 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 440/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Ч. като процесуален представител на “О”КЕЙ С.” АД София срещу въззивното решение на СГС от 11.ХІІ.2009г. по гр.д. № 313/2009г. Ответницата по жалбата В. Н. Г. като ЕТ под фирма “АРСТТ-Румен Григоров-В. Г.” София е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. При преценката за наличие на релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване ВКС на РБ констатира, че в мотивите на атакуваното решение /стр.10, л.42/ въззивният съд е приел, че искът следва да се уважи за период от 590 дни /от 01.ХІ.2001г. до 13.VІ.2003г. – без почивни дни/ за сумата 6578лв./в този смисъл са и мотивите на стр.8, л.40/, като в диспозитива на решението е присъдил на едноличния търговец в тежест на дружеството – касатор 6578лв. обезщетение за пропуснати ползи в периода 01.Х.2001г. – 13.VІ.2003г. Тази разлика в началната дата на исковия период се сочи като основание за допускане на касационно обжалване и като основание за касационно обжалване на въззивното решение. Позоваването на това несъответствие и искането то да бъде отстранено следва да се приемат като молба за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. Ето защо производството по делото пред ВКС следва да бъде прекратено и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по тази молба, което е от значение и за определяне пределите на касационния контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,