Решение № 1221 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2016 г.

Решение № 1221 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. срещу решение № 205 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3220/2014 г. по описа на административен съд - П., с което по жалба на К. Д. Ц., действаща като ЕТ "К. - К. Ц.", гр. Л. е отменен ревизионен акт № 261401799/14.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1098/31.10.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта за допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. декември на съответната година, както следва: за 2007 г. за разликата от 202,33 лв. до допълнително начисления с РА размер от 1 637,86 лв., за 2008 г. за разликата от 54,16 лв. до допълнително начисления с РА размер от 1 513,01 лв., за 2009 г. за разликата от 24,87 лв. до допълнително начисления с РА размер от 630,26 лв., за 2010 г. за разликата от 312,21 лв. до допълнително начисления с РА размер от 3 709,73 лв., за 2011 г. за разликата от 402,52 лв. до допълнително начисления с РА размер от 2 517,15 лв. и за 2012 г. за разликата от 242,84 лв. до допълнително начисления с РА размер от 3 825,49 лв., ведно с лихви за забава.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ревизираното лице е получател по фактури, издадени от ЕТ "Краси - Д. К. ", "Инкозметикс" АД, "И. Б." ЕООД, "Анита" ЕООД, "Ляноридис" ЕООД, ЕТ "И. М. ", "В." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "А. Б. С. и сие" ООД и фактури № 2175901685/16.06.2010 г., № 2175902275/07.07.2010 г., № 2175903470 от 13.08.2010 г., 2175904248 от 08.09.2010 г., № 2175916500 от 30.12.2011 г., 2175918263 от 07.03.2012 г. и № 2175918264 от 07.03.2012 г., издадени от "Т. Т. П." ООД, които не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Счита, че стоките са реално получени и са били предмет на последваща продажба без да са отчетени приходите от това и без да е начислен дължимия ДДС. С. касационния жалбоподател изводът за реално осъществяване на доставките не се опровергава от обстоятелството, че неосчетоводените фактури не са подписани. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 14.07.2004 г. на ОСС на ВАС. И. се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА като неоснователно. Обжалва съдебното решение и в частта за присъдените между страните съдебни разноски. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - К. Д. Ц., действаща като ЕТ "К. - К. Ц.", не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени частично процесния ревизионен акт за определените на К. Д. Ц., действаща като ЕТ "К. - К. Ц." задължения по ЗДДС по фактури издадени от ЕТ "Краси - Д. К. ", "Инкозметикс" АД, "И. Б." ЕООД, "Анита" ЕООД, "Ляноридис" ЕООД, ЕТ "И. М. ", "В." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "А. Б. С. и сие" ООД и фактури № 2175901685/16.06.2010 г., № 2175902275/07.07.2010 г., № 2175903470 от 13.08.2010 г., 2175904248 от 08.09.2010 г., № 2175916500 от 30.12.2011 г., 2175918263 от 07.03.2012 г. и № 2175918264 от 07.03.2012 г., издадени от "Т. Т. П." ООД, първоинстанционният съд е приел за недоказано получаването на стоките по тези фактури, които не съдържат подписа на ревизираното лице или на негов упълномощен представител, съответно, че тези стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки, във връзка с които не е начислен ДДС. П. е, че по отношение на тези доставки не са представени никакви съпътстващи документи, установяващи предаването на стоките - пътни листове и приемо-предавателни протоколи. Достигайки до такива фактически изводи, решаващият съдебен състав е преизчислил дължимите от ревизираното лице задължения по ЗДДС, като е отменил РА за размера над установените от него. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. Обосновано съдът, съобразявайки доказателствената сила на събраните писмени доказателства и доказателствени средства - заключения на съдебни експертизи, неоспорени и необорени от страните, е преценил същите поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до фактическите изводи, че са налице доказателства само са издадени фактури от трети лица - доставчици, които не установяват получаването на фактурираните стоки от ревизираното лице, а още по-малко реализирането на такива стоки, съответно получаване на приходи от тях. Правилно е съждението на съда, че фактурирането само по себе си не означава, че е налице и доставка на стоки. Законосъобразно е отчетено, че тези фактури не са подписани от получателя, а същевременно липсват други доказателства, които да удостоверяват факта на договаряне и получаване на стоките. Правилно е съобразено, че по делото липсват каквито и да било доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки - протоколи, пътни листи или др. С. са родово определени, поради което прехвърлянето на правото на разпореждане върху тях и съответно настъпване на данъчно събитие е налице само когато се индивидуализират. Обоснован е изводът за недоказване от страна на приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това, на наличието на доставки по процесните фактури. При липса на установеност и реалност на доставките, не са налице данни за реализация, съответно на данни за укрити приходи или доходи при такава реализация. Ето защо като е достигнал до краен правен извод за частична незаконосъобразност на РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По повод на възраженията на касатора досежно частта от съдебното решение по разпределението на разноските между страните, то жалбата обективира искане за изменение на решението в частта за разноските, което по аргумент от чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд. Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, от АПК Върховният административен съд, Първо отделение