Определение № 2587 от 15.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1793/2025 г.

С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК по настоящото дело определение №23/07.01.2026 г., е допуснато касационно обжалване и е отменено определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част, с която след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. № 67607/2023 г. на Районен съд- София е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на СРС в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. суми за разноски за първоинстанционното производство от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки, и вместо това е осъден „ЕОС Матрикс" ЕООД да плати на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. допълнително сумата от по 560 лева с ДДС на всеки - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. С определение №794 от 17.03.2026 г. е оставена без уважение молбата по реда на чл.248 ГПК от Ц. Е. П. и Ц. Й. П. за допълване на постановеното по делото определение №23/07.01.2026 г. в частта за разноските. Срещу постановеното определение на ВКС е депозирана частна жалба вх.№6207/25.03.2026 г. от Ц. Е. П. и Ц. Й. П., чрез адв.М.А.. С разпореждане №67 от 08.05.2026 г., след като констатира, че предмет на обжалване с гореописаната частна жалба е определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, което не подлежи на последващ контрол, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК- не прегражда развитието на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване, съдът връща частната жалба. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. С т.нар „искане за допълване на определение“ от 21.07.2026 г. Ц. Е. П. и Ц. Й. П., чрез адв.М.А. изпълняват указания на СРС за уточняване дали поддържат подадените пред тази инстанция частни въззивни жалби с вх. №105549/02.04.2026 г. и вх.№105229/02.04.2026 г., които са с идентично съдържание като частна жалба вх.№6207/25.03.2026 г., върната от ВКС като недопустима. Заявяват, че тези частни жалби срещу определение №794 от 17.03.2026 г. следвало да се считат за искане за допълване на определение №794 от 17.03.2026 г. чрез произнасяне по описаните доводи и искания. Настоящият съдебен състав намира, че частни въззивни жалби с вх. №105549/02.04.2026 г. и вх.№105229/02.04.2026 г. не представляват искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение №794 от 17.03.2026 г., с което е оставена без уважение молбата по реда на чл.248 ГПК на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. за допълване на постановеното по делото определение №23/07.01.2026 г. в частта за разноските. И двете частни жалби са с идентично съдържание като частна жалба вх.№6207/25.03.2026 г., върната от ВКС като недопустима с влязло в сила разпореждане. Самото искане от 21.07.2026 г. е подадено след изтичане на процесуалните срокове по чл.248 и чл.250 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че в молбата от 16.01.2026 г. по чл.248 ГПК, по която е постановено определение №794 от 17.03.2026 г., няма обективирано искане за преюдициално запитване до СЕС. С оглед изложеното, ВКС намира, че спорът е решен с окончателен съдебен акт и е изчерпана процесуалната възможност както за допълване на постановеното определение, така и за инстанционен контрол, поради което частните жалби следва да бъдат върнати. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение