Определение № 50518 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2099/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу решение №132 от 01.03.2022 г. по в.т.д.№1102/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №261050 от 02.07.2021 г. по т. №513/2020 г. на СГС, в частта, с която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е осъдено да заплати на „АББ България” ЕООД следните суми: 1) на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сума в размер на 6870.40 лв., неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура №[ЕГН]/05.09.2018 г., ведно със законната лихва от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 963.73 лв., обезщетение за забава върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 6870.40 лв., за периода от 19.10.2018 до 06.03.2020 г.; 3) на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 529.20 лв., неплатено възнаграждение за извършена от „АББ България“ ЕООД работа по провеждане на обучение на четирима служители на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи, което е възникнало от договор, сключен на 02.05.2018 г., между посочените страни, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 71.59 лв., обезщетение за забава върху вземането за неплатено възнаграждение за извършено обучение на служители за работа с доставените прекъсвачи в размер на 529.20 лв., за периода от 06.11.2018 г. до 06.03.2020 г. 5) на основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД сума в размер на 133 891.30 лв., обезщетение за претърпени от „АББ България“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 441.30 лв., направени от „АББ България“ ЕООД разходи във връзка с неоснователно усвоената банкова гаранция, както и пропуснати ползи в размер на 133 450 лв. - сума, равна на сумата на издадената по договора банкова гаранция, с която „АББ България“ ЕООД е пропуснало да увеличи имуществото си поради неоснователно усвоената банкова гаранция, които вреди са причинени в резултат на допуснато от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД неизпълнение на задължението, предвидено в чл.4.12. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между посочените страни, да усвои сумата по гаранцията за добро изпълнение, която е дадена под формата на банкова гаранция, само при настъпване на конкретни обстоятелства, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 6) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 3113.83 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 133 450 лв., за периода от 14.12.2019 г. до 06.03.2020 г., в частта, с която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е осъдено да заплати на „АББ Пауър Гридс България“ ЕООД следните суми: 1) на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сума в размер на 5200 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура №[ЕГН]/20.12.2018 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „АББ Пауър Гридс България” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „АББ България“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 572 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 5200 лв., за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2020 г. 3) на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сума в размер на 240 878.40 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на втората доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура №[ЕГН]/19.07.2019 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „АББ Пауър Гридс България” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „АББ България“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 12 913.76 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по втората доставка в размер на 240 878.40 лв., за периода от 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД против „АББ България“ ЕООД и „АББ Пауър Гридс България” ЕООД насрещни искове, както следва: иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 26 239.60 лв., представляваща част от неустойката за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между ищеца и първия ответник, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 1 967.97 лв., обезщетение за забава върху вземането за неустойка в размер на 26 239.60 лв., за периода от 22.10.2019 г. до 17.07.2020 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката, вкл. и задължителна на ВКС, като се твърди, че е и очевидно неправилно. Ответниците по касация „АББ България“ ЕООД и „Хитачи енерджи България“ ЕООД /с предишно наименование „АББ Пауър Гридс България” ЕООД/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че касаторът не е формулирал материално правен или процесуалноправен въпрос, като не е налице и очевидна неправилност на решението. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е намерил за основателни до посочените в решението части, предявените срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД искове за заплащане на суми, дължими във връзка с обвързващия страните договор /сключен на 02.05.2018 г. след проведена процедура за обществена поръчка/, обективиращ постигнати съглашения, изпълнителят „АББ България“ ЕООД /от което след преобразуване чрез отделяне е образувано „АББ Пауър Гридс България“ ЕООД с преминаване на част от правата на праводателя, вкл. по процесния договор към новообразуваното дружество/ да достави на възложителя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД общо 102 броя прекъсвачи за ВН, чрез извършването на две отделни доставки и да организира приемни изпитвания и обучение, съгласно изискванията и в съответствие с техническата спецификация на възложителя и задължения на последния да плати уговорената цена. По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане /с насрещно вземане към „АББ България” ЕООД и „АББ Пауър Гридс България“ ЕООД за заплащане на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД на неустойки за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първа и втора доставка и за забавено изпълнение на задължението за провеждане на обучение, които са начислени на основание уговорката на чл.10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г./ и по предявените насрещни искове по чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД /за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца частта от неустойката за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл.10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г. и на обезщетение за забава/, е изложил следните съображения: В случая изпълнението на задължението за продажба/доставка на конкретно определен вид стока, както и за обучение на персонала на възложителя, установено от чл.1.1 от договора, има определен паричен еквивалент – в договора и приложенията към него са посочени както единична, така и обща цена на стоката и на обучението за един служител. Изпълнението на задължения на изпълнителя по договора е било частично обезпечено чрез представената изпълнителя парична гаранция по реда на чл.4.1, която, съобразно придадените й от специалния закон функции – чл.111, ал.1 ЗОП, има обезпечителна такава спрямо изпълнението на договора. Начинът по който е уговорена определя процесната неустойка като мораторна – дължаща се за забавено /неточно във времево отношение/ изпълнение, от което следва, че целта й е да обезщети възложителя за вредите, които би понесъл вследствие забава на длъжника да достави стоките и проведе обучение на служителите му, както и да го санкционира за несъответното на задълженията му по договора поведение. Според редакцията на чл.10.1 от договора, в случай на забава на изпълнителя при изпълнение на сроковете по договора, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2 % на ден върху стойностите, определени в чл. 3.1.1., чл. 3.1.2. и 3.1.3., за всеки ден закъснение, но не повече от 20 % от съответната стойност, респективно с нея отнапред е уговорен размера на обезщетението, дължащо се при неточно във времево отношение изпълнение на задълженията на изпълнителя, както за доставка на поръчаните стоки, така и за организиране на обучение за тяхното използване, предвид че и двете задължения, както вече се посочи, са уговорени като срочни. Начинът, по който е определен размера на това обезщетение обаче, не е съобразен с обстоятелството дали неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договора е съществено или за незначителна негова част, защото е уговорено той да се изчислява на база 0.2 % на ден за всеки ден забава върху стойностите, определени в чл. 3.1.1, чл. 3.1.2 и чл. 3.1.3 от договора – т.е. пълния общ размер на дължимата от купувача покупна цена за стоките и пълния общ размер на възнаграждението за провеждане на обучение. Следователно и т.к. отнапред е уговорено, че размерът на неустойката ще се определя като процент върху цялата дължима стойност на всяка една от престациите, начинът на определянето й не е съобразен изобщо с релевантното обстоятелство каква точно част от конкретното задължение е изпълнена неточното във времево отношение – съществена или незначителна част. По този начин и определеното съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните отнапред от неизпълнението вреди е придобило размери, които сочат на несъответствие с присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Това е така, защото при уговорения механизъм на изчисляване на дължимата се неустойка на практика е предвидено изначално изпълнителят да бъде санкциониран и за изпълнената от него част от договора, респ. – възложителят да бъде обезпечен и обезщетен и за незабавените във времево отношение престации. При този механизъм на определяне на неустойката за времево забавяне дори на незначителна част от задължението за продажба на стоки – напр. за доставка на само на един прекъсвач от уговорената първа доставка, имащ единична цена 26 000 лв. без ДДС, неустойката за това неточно изпълнение за период от 16 дни забава изчислено спрямо общия дължим се от възложителя размер на първата част от доставката о възлиза на сума, по-голяма от покупната стойност на самата вещ. При по-голям период от време – един месец забава, размерът на неустойката за забавеното доставяне на един прекъсвач повишава стойността си до близо два пъти стойността на забавеното задължение, а за период от три месеца забава до стойност, надвишаваща пет пъти стойността на недоставената стока и тази стойност е по-ниска от максимално уговорената - 20% от съответната стойност на всяка една от престациите. При гореизложеното е приел, че клаузата за неустойка на чл.10.1 от процесния договор противоречи на основния принцип за справедливост и добросъвестност в търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Намерил е за несъстоятелни доводите на въззивника, че обстоятелството, че страните по процесния договор са търговци, изключва горният правен извод /съображенията в тази насока касаят приложението на чл.309 от ТЗ/, както и доводите, че поради сключване на процесния договор след проведена процедура по ЗОП, позоваването от страна на въззиваемите-ищци на нищожност на уговорената клауза за неустойка в чл.10.1 от същия е недопустимо /договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на всички сделки по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, правилото е общо, установено е в обществен интерес и вкл. специалният Закон за обществените поръчки не съдържа текст, в т.ч. и правилото на чл.100, който да го изключва/. С оглед изложеното е счел, че предвид нищожността на посочената клауза, същата не е породила правни последици, поради което и в полза на възложителя не е възникнало възникне вземане за получаване на неустойка от насрещната страна. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В този смисъл и предвид обстоятелството, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие с решения и ТР на ВКС не съставлява такъв въпрос/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация „АББ България“ ЕООД направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 6120 лв. с ДДС, а на ответника по касация „Хитачи енерджи България“ ЕООД /с предишно наименование „АББ Пауър Гридс България” ЕООД/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 8400 лв. с ДДС Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,