Решение № 6591 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Касационната жалба е подадена от „Адванст“ ЕООД, чрез адв. Младенов срещу Решение № 14234/18.12.2025г. постановено по адм. дело № 1550 по описа на Административен съд гр. Варна за 2024г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000323005957-091-001/19.03.2024г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна потвърден с решение № 88/16.07.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна. В касационната жалба се поддържа, че са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановеното решение. Според касатора, отказаното право на данъчен кредит при режим на самоначисляване е в разрез с принципа на неутралитет и пропорционалност. Късното издаване на протоколи по чл.117 от ЗДДС, съответно включването му в СД в по късен момент (дан.период 03.2022г.) представлява административно нарушение, но не може да бъда основание да се приеме, че се касае за укриване на доставки. Голословни са твърденията на АС гр. Варна, за нарушение на счетоводното законодателство. За тези нарушения не са издавани АУАН и НП. Не е налице укриване на доставката и поради обстоятелството, че доставките макар и по-късно са отразени в СД. Протоколите са издадени и включени в двата дневника и СД, в по късен момент. Има противоречие в решението и по отношение на укриването. Съдът от една страна е посочил, че доставката не е укрита, ако тя е посочена в някой от регистрите. А в последствие не е отчел това отразяване, тъй като е направено в по-късен период. По отношение на задълженията по ЗКПО не е съобразено, че стоките по процесните ВОП са били реализирани в следствие на което вече са намерили отражение при формиране на СФР на дружеството и следователно са били обложени с корпоративен данък и по отношение на продажбите с ДДС. Освен това за определяне задълженията по ЗДДС, основата е формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като увеличена с търговска надценка реално от 187,12% от размера на данъчните основи по процесните ВОП. Действията на органите по приходите противоречат на всички европейски принципи в областта на ДДС. Заявява се искане да бъде отменено съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отмени и ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна, в приложено по делото възражение по касационната жалба и писмено становище поддържа, че решението е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Счита, че изложените в касационната жалба аргументи не отговарят на доказателствата по делото. Предлага решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 750.64 лв. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че не са налице релевираните с касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Варна е бил РА № Р-03000323005957-091-001 от 19.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 88/16.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна. С ревизионния акт по отношение на „Адванст“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, както следва: в размер на 25 283.10 лв. и лихва в размер на 9 027.54 лв. по ЗДДС и по ЗКПО в размер на общо 3 402.19 лв. и лихви в размер на 1 045.29 лв. При извършената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, спазена е изискуемата писмена форма и актът е подписан надлежно с КЕП. Съдът е формулирал спорните по делото въпроси: налице ли е основание за провеждане на ревизионно производство по чл.122-124 от ДОПК; укрити ли са доставките по ЗДДС във връзка с ВОП и приложима ли е разпоредбата на чл.73а от ЗДДС; правилно ли е определена продажната цена на стоките връз основа, на която са определени и задължената по ЗКПО. Ревизията е проведена по особения ред на чл.122-124 от ДОПК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК. Органите по приходите са установили, че дружеството има укрити приходи, като за наличието на това основание не е необходимо да бъде посочено с точност общия размер на укритите приходи и източникът им. Прието е също така, че воденото от ревизираното лице счетоводство е нередовно, поради факта, че при воденето му са допуснати нарушения на основани счетоводни принципи и предвид неотчитането на приходи от извършени продажби на незаприходени стоки. Установените задължения са разгледани по по отделно и е прието следното: По ЗДДС: АС гр. Варна е обсъдил приложимите разпоредби. Посочил е, че по силата на чл.84, ал.1 от ЗДДС данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Всички ВОП подлежат на облагане по ЗДДС, когато мястото им на изпълнение е на територията на страната и за това се съставя протокол по чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Правилото на чл.73а от ЗДДС се прилага, за да се осигури неутралността, в случаите когато са налице основанията по чл.68-69 от ЗДДС в общия случай. За да се приложи нормата следва доставката да не е укрита, а данни за нея да са налични в счетоводството на получателя. Прието е, че не са налице предпоставки за признаване на право на данъчен кредит за осъществените доставки по ВОП през 2020г. Въз основа на събраните по делото доказателства АС гр. Варна е приел, че стоките са получени на 24.09.2020г. и на 27.11.2020г., като в законоустановените срокове дружеството не е издало протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС. През 2020г. стоките не са заприходени в аналитичен регистър в сметка 304. Отразяване няма и през 2022г. Осчетоводяването е направено само за нуждите на ЗДДС, според обясненията на управителя на дружеството. Не са приети приложените в хода на съдебното производство счетоводни справки за покупки и продажби допълнително представени операции по инвентаризация, тъй като съдът е приел, че същите са съставени за нуждите на защитната теза на ревизираното лице. Според съда, липсват доказателства, че инвентаризационните описи са част от редовно водено счетоводство. Прието е че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.73а от ЗДДС, тъй като не са опровергани констатациите на приходните органи, че спорните доставки на стоки са били укрити. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, се установява, че стоките не са били заприходени по сметка 304. По делото не е било спорно обстоятелството, че ревизираното лице не е подало уведомление за корекция по чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС, а само е уведомило приходните органи, че не е налице основание за извършване на корекция в подадената справка декларация по ЗДДС за м.03.2022г., каквато дружеството е поканено да извърши с нарочна покана от 29.09.2022г. Прието е, че дружеството е действало при извършено късно деклариране на доставките – при наличие на пропуски в документирането и е извършило опит за скриване на стопанската операция. В тази насока съдът е изложил мотиви, че чл.73а от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на лица при които неправилно или късно деклариране се дължи на грешка или пропуск, а на опит да се скрие стопанската операция. По ЗКПО: Основата за облагане с корпоративен данък също е определена по чл.122, ал.2 от ДОПК, като към декларираните от дружеството приходи са прибавени и неотчетени приходи от продажба на стоки от ВОП. За определяне размера на неотчетените приходи е изчислена надценка по данни от извършени те продажби на процесните стоки съгласно Справка за покупки и продажби за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и данните от процесните фактури за покупната цена. Съдът е приел, че продажната цена е определена при условия максимално благоприятни за ревизираното лице, като в тази насока АС гр. Варна е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, което е посочило, че стоките по фактурите не са отразени по сметка 304. Съдът е посочил, че начинът на организиране на заприходяването и изписването на стоките не позволява да се извърши проследяване на движението им от закупуването до тяхната продажба. Представените инвентаризационни описи не са достатъчни, да променят горните изводи. В мотивите на съдебното решение е посочено, че в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства от които да се изведе извод, че оспорените от него факти в РД и РА, относно надценката при продажбата на стоките, формирана продажна цена и период са неправилно определени. Твърденията за продажба на едни и същи артикули на различни цени поради промоция или по други причини не са установени в хода на административното и съдебно производство. Формиран е краен извод, че органите по приходите правилно са установили цената на продадените стоки и периода на продажбите им, като правилно е увеличил финансовия резултат на дружеството за ревизирания период. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден при правилно установена фактическа обстановка при спазване на процесуалните и материалните разпоредби на относимата нормативна уредба и жалбата срещу него е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно. АС гр. Варна правилно е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените оплаквания в касационната жалба, преповтарят оплакванията на ревизираното лице, направени пред АС гр. Варна. Решаващият състав е обсъдил подробно всички направени оплаквания от страните, ведно със събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ. Ревизията правилно е проведена по особения ред. В случая се установяват обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Правилно е прието от съда, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно, както и че от дружеството са укрити приходи. По ЗДДС: Спорът по делото е правен и касае отговор на въпроса следва ли да бъде признато правото на данъчен кредит за ДДС, платен по внос, на вносителя, когато правото на приспадане за този ДДС е упражнено чрез корекция на СД по ЗДДС за данъчния период, в който данъкът е станал изискуем чрез уведомление по реда на чл. 126, ал.3 от ЗДДС, подадено след изтичане на 12-месечния срок по чл.72, ал.1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит за осъществените доставки по ВОП през 2020г. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, се установява, че стоките по фактури № 10473196/21.09.2020г. и № SI104883/23.11.2020г. са получени в склад на „Адванст“ ЕООД на 24.09.2020г. и 27.11.2020г., когато е и данъчното събитие по смисъла на чл.25 и чл.63 от ЗДДС. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗДДС, „Адванст“ ЕООД е било длъжно да издаде Протоколи по чл.117 от ЗДДС, с които да начисли дължимия данък през месец 10.2020г. (за доставката извършена през м. 09.2020г.) и през месец 12.2020г. (за доставката извършена през месец 11.2020г.), които да включи в СД по ЗДДС за м.10 и м.12.2020г. Безспорно дружеството не е изпълнило това свое задължение в срок, а е издало Протоколи по чл.117 от ЗДДС, с които да декларира ВОП и да самоначисли дължимия данък чак през м.03.2022г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е нарушена разпоредбата на чл.117, ал.3 от ЗДДС. Необосновано е твърдението на касатора, че в случая се касае за допусната грешка в подадените декларации. Правилно е посочено от съда, че ревизираното лице не е подало уведомление за корекция по чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС. АС гр. Варна правилно е приел, че в случая не намира приложение нормата на чл.73а от ЗДДС. Съгласно чл.73а, ал.1 от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т.2, т.4 и т.5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В разпоредбата на чл.73а, ал.2 от ЗДДС е предвидено, че в случаите по ал.1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС. Направеното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и оплакването, че административният съд не е съобразил заключението на вещото лице по назначената ССЕ, не може да бъде споделено от настоящата инстанция. Видно от мотивите на съдебния акт, решаващият съд е обсъдил заключението на експерта при обсъждане на приложението на чл.73а от ЗДДС, като е посочил, че при проверката вещото лице не е установило осчетоводяване на процесните фактури, както и наличие на данни за извършено плащане, с което е обоснован извод за наличие на „укрита доставка“ по смисъла на чл.73а, ал.1 от ЗДДС. Във връзка с неприложимостта на цитираната разпоредба и наличието на укрити доставки, АС гр. Варна правилно се е позовал на Решение № 6005 от 5.06.2025г. на ВАС по адм. дело № 3865/2025г. По отношение на поведението на ревизираното лице, АС гр. Варна правилно се позовал и на Решение по дело С-576/15 г. на СЕС. По ЗКПО: Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗКПО. В тази насока съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на вещото лице по ССЕ и възраженията на страните, като е стигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Правилен е извода на съда, че за облагане с корпоративен данък за 2020г. сумата в размер на 784 266.69 лв., законосъобразно е определена като разликата между установените в хода на ревизията приходи и разходи. Оплакванията на касатора, че надценката е неправилно определена, са неоснователни. За определянето на същата от приходните органи са ползвани данните за извършените продажби на процесните стоки, закупени от немския доставчик по данни от представена Справка за покупки и продажби за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. и данните за покупната цена на същите по фактури № 10473196/21.09.2020г. и № SI105136/23.11.2020г. Надценката правилно е изчислена като съотношение между средната продажна цена на продадените стоки и доставната цена на същите по фактурите издадени от „Reinsbach Dieter“. АС гр. Варна правилно е кредитирал заключение по т.15, т.16, т.17, т.18 и т.19 от ССЕ, като компетентно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че фактури № 10473196/21.09.2020г. и № SI105136/23.11.2020г. не са били отразени своевременно по сметка 304 „Стоки“ през 2020г., когато е настъпило данъчното събитие. По делото безспорно е установено, че сметка 304 „Стоки“ не е водена аналитично по видове стоки със съответните количества, а стоките се завеждат по фактури - с обща стойност, поради което е невъзможно да бъде определен точния момент на завеждане и изписване на конкретен вид стока. Мотивите на АС гр. Варна, че представените инвентаризационни описи не са достатъчни да променят горните изводи, са обосновани и напълно се споделят от настоящият състав, поради което същия на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към тях и не следва да ги повтаря. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация. При действието на чл.161, ал.1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 230.08 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,