Определение № 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2018 г.
ВКСII гражданско отделение27.04.2018 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31 от 27.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. П. за отправяне на преюдициално запитване до СЕО, съдържащо се в частна жалба вх.№ 2286 от 06.03.2018 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 2286 от 06.03.2018 г. на Д. К. П. против определение № 31 от 27.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е върната частната жалба на Д. К. П. с вх.№ 13782 от 29.12.2017 г., постъпила срещу определение № 225 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ г.о. С последния съдебен акт е потвърдено определение № 251 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 7182/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 1030580 от 05.08.2013 г. на Д. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 08.06.2004 г. по гр.д.№ 2039/2001 г. на СГС и е прекратено производството по делото. Ответниците по частната жалба Т. А. П., П. А. Х. и Е. А. В. не са депозирали отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че постановеното от него определение № 225 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ г.о., с което се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване, поради което частната жалба с вх.№ 13782 от 29.12.2017 г. е процесуално недопустима и подлежи на връщане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване по реда на глава ХХІ от ГПК подлежат две категории актове, а именно:
тези, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и
тези, за които законът изрично е посочил, че подлежат на самостоятелен интанционен контрол. Постановеното от състав на ВКС, Второ г.о. определение № 225 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. не попада в нито една от тези две категории актове. Актът, с който е преградено развитието на производството по подадената от Д. К. П. молба за отмяна на влязло в сила решение, е определение № 251 от 17.08.2017 г. по гр.д.№ 7182/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Това определение е подлежало на обжалване при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Законосъобразността му е проверена с постановеното определение № 225 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ г.о. С това е изчерпан процесуалният ред за упражняване на инстанционен контрол по въпроса за допустимостта на подадената от Д. К. Д. молба с вх.№ 1030580 от 05.08.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 08.06.2004 г. по гр.д.№ 2039/2001 г. на СГС. Тъй като законът не предвижда възможност да се подава частна жалба срещу определението на ВКС, с което е потвърдено определение на предходен състав по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подадената от Д. К. П. частна жалба с вх.№ 13782 от 29.12.2017 г. е процесуално недопустима и като такава правилно е върната с обжалваното определение № 31 от 27.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 4759/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. Разглежданата частна жалба вх.№ 2286 от 06.03.2018 г. съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628 и чл. 629, ал. 4 ГПК. Искането следва да бъде оставено без уважение. Съдът може да отправи преюдициално запитване, когато е налице необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на Европейския съюз. В частната жалба не се сочат конкретни разпоредби от правото на Европейския съюз, чието съдържание да е неясно за страните или да е интерпретирано погрешно от съда, поради което не са налице предпоставките на чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване.