Определение № 249 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3972/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение №2485 от 21.08.2013г. по в. гр. дело №1851/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е постановен отказ да се измени решението от 04.07.2013г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 428/02.06.2014г. по т.д. №3972/13г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение от 04.07.2013г. по гр.д. № 1851/2013г. на Варненски окръжен съд, съответно няма да бъде осъществена проверка на правилността на решението в производството по чл.290 от ГПК. Поради това настоящият състав следва да се произнесе с изрично определение по частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №2485 от 21.08.2013г. по в. гр. дело №1851/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е постановен отказ да се измени решението от 04.07.2013г. по същото дело в частта за разноските. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си от 04.07.2013г. в частта за разноските, Варненски окръжен съд съдът е приел, че не са налице аргументи за промяна на изразеното в решението становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно задължителните указания в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер В случая Варненски окръжен съд е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от процесуалния представител на [фирма] действия пред въззивната инстанция – изготвяне на отговор на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание. Поради това и предвид изричното възражение на насрещната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, въззивният съд правилно е намалил дължимото възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение