Определение от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на административния ръководител – председател на Софийски районен съд, чрез пълномощник Л. Нерезова, срещу Решение по т.4.3. от Протокол № 12 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.03.2025 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Р. З. З. – съдия в Софийски районен съд за допуснати нарушения на чл. 307, ал.3, т.1 и т.2 ЗСВ, в частта по дисциплинарно дело № 16 / 2024 г., за която е прието, че няма основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност /т.4.1. и т.4.2. от Протокол № 12/25.03.2025 г. на СК на ВСС/. Върховният административен съд – шесто отделение, с оглед наведените фактически обстоятелства в жалбата, очертаващи предмета на спора, намира че делото е родово подсъдно на настоящия съд. След преценка на обстоятелствата, касаещи допустимостта на жалбата, съдът намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. На основание чл. 170, ал. 1 АПК следва да се укаже на административния орган, че носи доказателствената тежест относно установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, следва да се укаже на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест относно фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни последици. Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,