Определение № 3069 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. И., чрез процесуален представител, против определение №170 от 03.02.2026г., постановено по адм.д. №36/2026г. по описа на Административен съд-Видин/АС-Видин/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът „Аксес Файнанс“АД, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК ( определението е съобщено на И. по ел. поща чрез адвокат Стоев на 05.02.2026г. – чл.137, ал.3 вр. ал.2 АПК) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в частната жалба. С обжалваното определение АС-Видин на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на М. Н. И. против изричен частичен отказ на „Аксес Файнанс“АД, във вр. със заявление от 08.12.2025г. на жалбоподателката, като недопустима, и е прекратил образуваното съдебно производство. Съдът е счел, че администраторът е дал изчерпателен отговор в рамките на нормативно установения срок, като изрично е предоставил исканата информация, в т.ч. лични данни и копия от документи, и в този смисъл не е формиран както изричен, така и мълчалив отказ по заявлението, като на лицето е предоставена в пълнота исканата информация и документи - всички лични данни, които са в процес на обработване. АС-Видин е приел, че информацията относно извършените плащания, в т.ч. момент на извършване, размер на сумата, както и кой елемент от задължението се погасява, не попада в категорията на „лични данни“ и са извън предмета на обществените отношения, защитавани от ОРЗД и ЗЗЛД. Определението е неправилно. Видно от съдържанието на заявление, подадено от М. Н. И. от 05.12.2025г., със същото са упражнени права на субект на данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Аксес Файнанс“АД, в качеството на администратор на лични данни. Това означава, че И., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента, а оспореният от нея изричен отказ, обективиран в Уведомление изх.№196#1 от 08.01.2026г. относно упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, визиращ правни основания, препятстващи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по подаденото заявление, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във в с част от исканията в заявлението, са въпроси по съществото на спора. При тези данни настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АС-Видин правно основание по чл.159, т.1 и т.4 АПК- липса на годен за оспорване акт и правен интерес, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на М. Н. И., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК на основанията по т.1 - т.3 и т.5- т.8 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество. При извършване преценка за редовност и допустимост съдът трябва да изследва характера и издателя на оспорения акт предвид разпоредбата на чл.4, т.7 вр. чл.15 ОРЗД, при което да установи по съответния процесуален ред кой е издателя на оспорения акт- администратора на лични данни или друго лице в хипотеза на упражняване права и задължения на администратора на лични данни по см. на ОРЗД, със съответните последици относно конституиране на страни в процеса. Евентуално в последствие съдът трябва да установи в конкретния казус с оглед исканията, направени в заявлението и съдържанието на оспорения отказ, основателно ли е искането на „Аксес Файнанс“АД, обективирано в „отговор по разпореждане“ от 01.02.2026г., за спиране на производството пред АС-Видин до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение