Определение № 443 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпили са в срок молби от К. на частните съдебни изпълнители и частен съдебен изпълнител Д. И. А. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направени в срок искания за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, съответно на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Моли се за присъждането им. Министърът на правосъдието оспорва втората молба с твърдения, че липсват доказателства за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение и че същото е прекомерно. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В разглеждания случай предявената от Министъра на правосъдието жалба срещу решение на дисциплинарен състав на К. на ЧСИ е намерена за неоснователна и атакуваното решение – потвърдено. Ответната страна Камара на ЧСИ в срок /в съдебно заседание/ е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение чрез процесуалния си представител ю.к.Д.. Ответната страна ЧСИ Д. А. - защитавана пред ВКС от процесуален представител адв. Й., също своевременно /в съдебното заседание/ е направила искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за направени такива – договор за правна защита и съдействие от 18.05.15г. с отбелязване за платен адвокатски хонорар 1000лв. При това положение и с оглед изхода на спора съдът е следвало да присъди на ответните страни съответни разноски. За К. на ЧСИ същите възлизат на 500лв. съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /пар.1 от Наредбата/, а за Д. А. – на 700лв. – доколкото настоящият състав намира възражението за прекомерност на договорения адвокатски хонорар от 1000лв. за основателно – предвид обстоятелството, че макар да се касае за спор с фактическа и правна сложност, по отношение на част от предмета му /касаещ погасяване на отговорността по давност/ е налице постановена задължителна съдебна практика /ТР 2/13 от 26.12.15 по т.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС/. Доколкото е налице пропуск за произнасяне в този смисъл, молбите за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК са основателни и трябва да се уважат. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът