Определение № 9381 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "РИНЕКС-М" ЕООД, гр. София представлявано от управителя И. И. Б. против определение № 757 от 11.07.2024 год. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-570/2024 год. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на КЗК за недопустимост на особеното искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на процесната обществена поръчка и излага съображения, че неправилно КЗК е приложила втората подадена жалба към първата като счита, че така отправеното искане е своевременно направено. Втората жалба била подадена в срока за обжалване на решението и същата следвало да бъде разгледана ведно с направеното искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Излагат се и съображения по съществото на спора. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което преписката да се върне на КЗК за произнасяне по направеното искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Претендират се разноски за държавна такса. Ответникът Кметът на Община Пловдив не изразява становище по частната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок, предвиден в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение № 757 от 11.07.2024 г. е оставено без разглеждане искането на "РИНЕКС-М" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет "Основен ремонт и благоустрояване на обществено пространство в УПИ VIII-521.1456 Кино от кв.296 нов (296 стар) по плана на Централна градска част град Пловдив с идентификатор 56784.521.1456 по к.к. на град Пловдив (Кино „Космос“)“ открита с решение № F523617 от 14.05.2024 год. от зам.кмета „Култура, археология и туризъм“ при Община Пловдив и системен № в ЦАИС ЕОП 00267-2024-0041. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 203, ал. 2 от ЗОП и е приела, че особеното искане на жалбоподателя е явява преклудирано предвид пропуснатата възможност същото да бъде реализирано едновременно с подаването на жалбата независимо от обстоятелството, че е направено в 10 дневния срок за подаване на жалба по чл. 197, ал. 1 от ЗОП. В мотивите на оспорения акт на Комисията е отразено, че съгласно чл. 203, ал. 2, изречение първо от ЗОП "Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата", която норма е процесуална и императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване, а следва да се тълкува и прилага стриктно. КЗК е счела, че законодателят изрично е вменил на икономическите оператори задължението искането за налагане на мярка „спиране на процедурата“ да се подава "едновременно" с жалбата. Органът по преразглеждането е отчел обстоятелството, че законовото изискване не включва условие особеното искане да е обективирано на един и същ хартиен носител, но подчертава, че според изискването на законодателя искането за налагане на временна мярка по реда на ЗОП трябва да е винаги предявено по едно и също време, т. е. заедно с подаването на жалбата. Оттук е изведено заключение, че въведеното ограничително условие в приложимата разпоредба стеснява и ограничава процесуалната възможност на жалбоподателя да поиска налагане на временна мярка след подаване на жалбата, поради което направеното за пръв път особено искане след този момент се счита за подадено след законния срок и не подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения съставляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че е сезирана с жалба с вх. № ВХР-1238, която е подадена от "РИНЕКС-М" ЕООД до КЗК по електронна поща на 28.06.2024 год. и входирана в Комисията на 01.07.2024 год. По тази жалба е образувана преписка КЗК-570. Не е спорно обстоятелството, че в гореописаната жалба, по която е образувано производството пред Комисията, не е изложено особено искане за налагане на претендираната впоследствие временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка. Такова искане за първи път е заявено в последваща жалба на жалбоподателя, изпратена по електронната поща на 02.07.2024 год. и входирана в КЗК към № ВХР-1238. При тези вярно установени правнорелевантни факти КЗК е извела обоснован правен извод за преклудираност на особеното искане на жалбоподателя, защото същото не е предявено едновременно с жалбата подадена от "РИНЕКС-М" ЕООД с вх. № ВХР-1238 от 28.06.2024 год. Съдът намира, че в мотивите на обжалваното определение правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 203, ал. 2, изречение първо от ЗОП, с която ясно и недвусмислено е регламентирано, че искане за налагане на временна мярка се прави ЕДНОВРЕМЕННО с подаването на жалбата. В допълнителните разпоредби на приложимите закони - ЗОП и АПК не се съдържа легално определение на понятието "едновременно" по смисъла на тези нормативни актове, решаващият съдебен състав счита, че горепосоченото наречие следва да се прилага в неговия общоупотребим смисъл, визиран в Български синонимен речник, а именно - наведнъж, заедно, същевременно, ведно, в едно време, съвместно, задружно. Следователно предявеното искане за налагане на претендираната временна мярка в последващ момент, след входирането на първоначалната жалба, което в случая е осъществено на 01.07.2024 год. не съответства на императивното законово условие за "едновременност", тъй като независимо след колко време по-късно е направено искането, такова последващо искане не е подадено наведнъж, заедно, същевременно, ведно, съвместно и задружно с жалбата, за да може да бъде възприето от страна на органа по преразглеждането като допустимо искане. Подаването на особеното искане след момента на подаване на жалбата, с която е сезирана КЗК, представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на заявеното от жалбоподателя искане за налагане на временна мярка. По изложените съображения обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето и. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание на горното и на чл. 216а от ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,