Решение № 12641 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2015 г.

Решение № 12641 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Никол Шанс"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, представлявано от управителя Сузана Атанасова, чрез адв. Илчев против решение № 596/21.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3774/2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № 261302430/14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1131/29.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението в отхвърлителната му жалбата част, като постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка, чл. 122 ДОПК и материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след преценка на правилността на решението във връзка с релевираните касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема, че е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е изменен РА № 261302430/14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1131/29.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 22 657,42 лв., ведно със законните лихви, като е намалено задължението от 22 657,42 лв. на 22 420,15 лв., ведно със законните лихви и е отхвърлена жалбата относно отказан данъчен кредит в размер на 7 049,80 лв., ведно със законните лихви, т. е. предмет на касационния контрол е решението, в частта, с която е потвърден РА и решението на директора на Дирекция "ОДОП" за начислен ДДС в размер на 22 237,27 лв., ведно със законните лихви и в частта за отказан данъчен кредит в размер на 7 049,80 лв. Решението е мотивирано с наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК- установено е, че през 2012 г. ревизираното лице е засадило различни видове селскостопански култури /тютюн; ечемик; пшеница; орехи; царевица; слънчоглед и люцерна/, на обща площ от 541,79 дка, но не е отчело приходи от продажби за 2012 г., въпреки, че ечемикът и пшеницата са прибрани през м. 08, по данни на управителя на дружеството. Наличност на земеделска продукция не е констатирана в дружеството през 2013 г., от което следва извода за нейната реализация, без оформяне на изискуемите документи и надлежно деклариране. Прието е, че това е достатъчно основание за извършване на ревизията при "особени случаи" по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изложени са подробни мотиви за вида на данъчното производство по чл. 122 и сл. ДОПК, като навадените от жалбоподателя доводи за липса на предпоставки за извършване на ревизията по този ред са възприети като неоснователни. По отношение на определената по "аналогия" данъчна основа, респ. дължим ДДС, изводите на съда почиват на неоспорените заключения на приетите по делото експертизи /съдебно-счетоводна и съдебно-агрономическа/, които сочат на конкретни площи и вид засяти култури, непоникване на "памуковото семе", липса на техническа обезпеченост и частично налични документи за използваните два броя трактори, осчетоводяване само на една фактура за периода 2012-2013 г. Констатациите на експертите са обсъдени във връзка с показанията на свид. Тонев и необорените доказателства, събрани в данъчното производство - Писмо от "Система за аграрно пазарна информация" ООД гр. Пловдив изх. № 389/25.02.2014 г., Писмо изх. № 507/26.02.2014 г. (л. 327) от Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, Писмо изх. № 29/27.02.2014 г. (л. 330) от "Алайънс Уан Тъбако България" ЕООД гр. Хасково, като тези доказателства са обсъдени детайлно за различния вид посеви и цени за конкретния район. По отношение за непризнатото право на данъчен кредит от 7 049,80 лв е прието, че са налице основанията по чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като процесните доставки на горива и памуково семе /за данъчен период м. 03.2012 г. по фактура № 464/19.03.2012 г., с предмет на доставката 3 тона памуково семе, и за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2012 г. -гориво/ не са използвани за облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът е приел, че облагането е правилно като краен резултат, но при различни от изложените от органите по приходите мотиви и основание, а именно: няма данни за засаден памук в заявените от ревизираното лице площи в с. Върбово, тъй като е установено от екпертизата, че въпросните 11,07 ха не са обработвани през 2012 г., т. е. горивото и памуковото семе не се установява да са използвани за облагаеми доставки. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Всички събрани в хода на процеса доказателства, касаещи засяване, обработване и добив от културите са преценени от съда в съвкупност по реда на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обсъдени са подробно констатациите на двете приети по делото без оспорване експертизи и гласните доказателства, с които не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Отчетено е, че особеността при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка се явява неоснователен доводът за немотивираност на решението, поради необследване наличието на основанието по т. 4, ал. 1, чл. 122 ДОПК. Видно от приложения РА, единственото визирано основание е това по т. 2 на ал. 1, чл. 122 ДОПК, поради което съдът не е следвало да мотивира наличие на основанието по т. 4 на същата разпоредба. Неоснователен е и доводът за несъобразяване действащия правен режим по Закона за тютюна и тютюневите изделия, преди изм. с бр. 50/3.07.2012 г., тъй като визирания регистрационен режим не игнорира безспорно установеното от съдебно-агрономическата експертиза засяване на тютюн на площ от 177,03 дка /в с. Смирненци - 132,41 дка и в с. Върбово - 44,62 дка/. Именно в тази част експертизата е дала коригиращи данни на заложените такива при проверката на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" за периода от 3.10.2012 г. до 10.10.2012 г., за установяване на действително засетите площи със земеделски култури през 2012 г., във връзка с декларираните от дружеството земеделски земи за обработка. Следователно, обратно на твърденията в касационната жалба, решаващият правен извод на съда се базира на надлежно приетото заключение на вещото лице, а не на писмения отговор на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие". С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, разноски за настоящата инстанция не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,