Определение № 83 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Подадена е от Ц. Г. Ц. и А. В. Ц., чрез пълномощника им адв. Ц. С., молба с вх.№ 5874/12.06.2018г. за спиране на изпълнението по изп.д. № 34/2016г. на ЧСИ Радост Ч., до приключване на производството по настоящето касационно гражданско дело. Гражданско дело № 2130/2018г. на ІІ г.о на ВКС е образувано по касационна жалба на молителите Ц. и А. Ц. срещу решение от 31.01.2018г. по гр.д. № 686/2017г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт на Пирдопски районен съд за отхвърляне на предявения от молителите Ц. против Д. П. Д. установителен иск за собственост на поземлен имот с вилна сграда [населено място]. Липсват данни за предмета и страните на соченото от молителите изпълнително дело. При тези обстоятелства е видно, че обжалваният съдебен акт не представлява осъдително решение на въззивен съд и не подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл.404 ГПК. То не съставлява изпълнително основание и въз основа на него не е издаван изпълнителен лист. Горното означава, че соченото изпълнително производство не е свързано с обжалваното решение. Поради това молбата за спиране на изпълнението до приключването на касационното производство се явява неоснователна. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд