Определение № 389 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1705/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.274, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. П. и Е. К. П. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.06.2020г. по в.т.д.№80/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Сочи се, че в случая не са налице предпоставките за спиране на въззивното производство до приключване на образуваното досъдебно производство №218/2018г. на Плевенска окръжна прокуратура, тъй като с предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ не се търси непосредствено разкриване от гражданския съд на престъпни обстоятелства, както и с оглед обстоятелството, че по делото няма данни дали образуваното досъдебно производство е висящо. Твърди се, че спирането на производството е постановено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, в който се излагат доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съгласно утвърдената съдебна практика, в случаите на предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ, е налице преюдициалност на наказателното производство за гражданския спор, което обуславя спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.06.2020г. по в.т.д.№80/2020г. на Великотърновски АС, въззивният състав е спрял на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК производството по делото, посочвайки че по делото са налице данни, че във връзка с ПТП на 26.10.2018г. и смъртта на Е. Т. С., е образувано ДП №218/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – П. за престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 НК. Съдът е обосновал наличието на преюдициалност на образуваното досъдебно производство спрямо гражданския спор по чл.432, ал.1 ГПК - по исковете на М. П. и на Е. П. против ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. С., с разпоредбите на чл.124, ал.5 ГПК и чл.300 ГПК. Посочил е, че в конкретния случай се касае до установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд с оглед идентичността на деянието, предмет на образуваното досъдебно производство, представляващо престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 НК и противоправно деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Отделно въззивният състав се е позовал и на определение №160/10.04.2020г. по ч.т.д.№396/2020г. на ВКС, ІІ т.о., в което са потвърдени аргументите за спиране на производството по т.д.№30/2019г. на Плевенски окръжен съд, образувано по искове на други наследници на Е. С., основани на същото застрахователно събитие. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С частната жалба не се ангажират писмени доказателства за прекратяване на образуваното досъдебно производство №218/2018г. на Окръжна прокуратура – П.. В исковата молба на М. М. П. и Е. К. П. е посочено, че претенциите на ищците по чл.432, ал.1 КЗ се основават на виновното противоправно поведение на В. П., управлявал застрахования при ответното дружество лек автомобил по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В практиката на ВКС, която настоящият касационен състав изцяло споделя: определение №100/06.12.2018г. по ч.т.д.№202/2018г. на ВКС, ІІ т. о., определение №728/11.12.2019г. по ч.т.д.№2522/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и други, е обосновано разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по тълк.д.№5/2005г., че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007г., както и че ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В същия смисъл е и постановеното определение №160/10.04.2020г. по ч.т.д.№396/2020г. на ВКС, ІІ т.о., касаещо спиране на аналогично производство по чл.432, ал.1 КЗ, образувано по искове на други наследници на Е. С., основан на същото застрахователно събитие. Ето защо обжалваното определение за спиране на въззивното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е правилно и съобразено с формираната практика на ВКС в случаите, когато има висящо досъдебно производство за установяване на престъпни обстоятелства, релевантни за отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение