Определение № 6054 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Е. Д. срещу определение № 11330 от 20.12.2023 г. по адм.д. № 4944/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу мълчалив отказ на Отдел „Пътна полиция“ по заявление с вх. № 30/9594/22.03.2023г. за подмяна на притежаваното от него руско СУМПС с българско такова и е прекратено производството по делото.. Счита определението за неправилно. Съдът неправилно приел, че по делото няма представени доказателства жалбоподателят да е представил необходимите документи за подмяна на СУМПС, не е посочил кои именно документи липсват от преписката, но са необходими. Съдът разместил датите в описаната фактология: правилно е посочено, че на 30.03.2023г. е поискано допълване на медицинското за очен преглед, и че същото е било представено на същата дата. В следващия абзац се коментират събития от по-ранен период - 24.03.2023г., без да е отчетено, че към 30.03.23г. всички указания на административния орган са били вече изпълнени. В случай, че други документи са липсвали към 30.03.2023г., нямаше на тази дата да изискват коригиране на медицинското свидетелство от очния лекар, поради което счита, че кьм 30.03.2023 г. административната преписка не е била прекратена. Липсва медицинското свидетелство от преписката, но то е било в нея, тъй като на 30.03.2023г. е предадено на адвокатския сътрудник за допълване. Прилага: първоначално издаденото медицинско свидетелство; допълненото със зрителна острота. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като от данните по делото е видно, че с писмо peг. № УРИ:433200-49230/28.04.2023г. на началник на ОПП -СДВР е уведомил жалбоподателя за предприетите действия, с оглед липсата на представени необходими документи за подмяна на притежаваното от него СУМПС с българско, съгласно Наредбата, както и чл. 6, ал. 3 от Инструкция № 13-417/10.03.2010г. Приел, че по делото няма представени доказателства заявителят да е представил необходимите документи за подмяна на СУМПС поради което в случая не е налице мълчалив отказ, заявителят не е изпълнил указанията дадени в утвърден нормативен акт, поради което не е възникнало задължение за административния орган да се произнесе по направеното искане. С цитираното писмо е уведомен жалбоподателя за изискванията за представяне на документи. Определението е правилно. По делото е установено, че на 22.03.2023г. жалбоподателят, чрез пълномощник от адвокатско дружество подал заявление вх. № 9594/22.03.2023г. в ОПП - СДВР за подмяна на притежаваното от него руско СУМПС с българско такова. Към заявлението приложил комплект от документи съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Служителят приел описаното заявление констатирал липса на приложени необходими документи към заявлението, а именно: " пълна декларация за обичайно пребиваване, СУМПС в оригинал, копие на дипломата на С. Д.". За представянето на посочените документи на жалбоподателя било указано, че следва да бъдат представени в 3- дневен срок, за което пълномощникът поставил подпис на същата дата. На 24.03.2023г. от пълномощника е изпратено писмо до ОПП - СДВР чрез електронна поща, с което е поискано удължаване на срока за представяне на документи / оригинал на СУМПС/ към подаденото заявление. На следващия ден жалбоподателят донесъл оригинала на СУМПС и го представили в Пътна полиция. Оригиналът трябвало само да бъде показан, а не оставен. Писмото за удължаване на срока била входирано с УРИ 43320-17925/28.03.2023г. Във връзка с постъпилото писмо по електронната поща за удължаване срока за представяне на необходимите документи с писмо УРИ:433200-49230/28.04.2023г. на началник на ОПП - СДВР пълномощникът- Адвокатско дружество били уведомени, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Инструкция № Iз-417/l0.03.2010г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, издадена от министъра на вътрешните работи, когато изискуемите съгласно ЗБЛД и ПИБЛД документи не са приложени към заявлението, служителят приема заявлението, като на заявителя се дава 3-дневен срок за представянето им. На гърба на заявлението заявителят описва документите, които му е указано, че следва да представи, и се подписва за уведомяването му, че ако в 3-дневен срок не ги представи, преписката ще бъде прекратена. Прекратяването се отразява в регистрационния дневник, заявлението се изтрива в НАИФ "НРБЛД" и преписката се архивира. Посочил е, че не съществува правна норма, с която да е регламентирано удължаване на срока по чл. 6, ал. 3 от Инструкция № 1з-417/10.03.2010г. На 30.03.2023г. служител в ОПП - СДВР разговарял по телефон с пълномощник на жалбоподателя за предоставяне на медицинско удостоверение за извършен очен преглед на жалбоподателя На същата дата 30.03.2023г. адвокатският сътрудник взел представеното в Пътна полиция в оригинал медицинско свидетелство „за допълване“, което е отразено в преписката. Занесли медицинското свидетелство в клиника Торакс, където са допълнили зрителната острота на всяко око. Видно от представената административна преписка, в нея се съдържат: Удостоверение от НАЦИД № 741-248/09.02.2023г. за признаване на висшето образование на Д.. Декларация за обичайното пребиваване на Д. от 19.10.2022г., нотариално заверена; /впоследствие на гише поискали пълномощникът да попълни 2 други варианта на същата декларация/. Копие от СУМПС е представено при подаване на заявлението. Изисканият оригинал на СУМПС е представен, но не е оставен по преписката, предава се при получаване на ново СУМПС. С писмо от 29.04. 2023 г. по УРИ от 06.04 .23 г. адвокатското дружество е уведомено от началник на „Пътна полиция“, че съгласно чл. 151, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава на лица които са установили обичайното си местопребиваване в РБ, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство. В цитираното писмо точно са цитирали определението за обичайно пребиваване което не е съотносимо към гражданството. С писмо peг. № 433200-40995/07.04.2023 г. е изискано от управителя на НОИ информация осигурявало ли се е лицето С. Е. Д. за периода от март 2022 г. до март 2023 г. в Р. България за установяване на „обичайно пребиваване в Р. България“ на основание чл. 151, ал. 5 от ЗДвП във връзка с § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП. Представителят на жалбоподателя получила входящ номер на преписката 30/9594/19.04.2023 г. С писмо № 1046-40.1210/06.06.2023 г. НОИ уведомил органа, че относно лицето С. Е. Д. няма данни за осигуряване за периода от март 2022 г. до март 2023 г. Жалбата пред административния съд е подадена на 19.05.2023 г. Заявено е от органа, че производството по подаденото заявление е прекратено, което е отразено в регистрационния дневник, заявлението е изтрито от НАИФ „НРБЛД“, преписката е архивирана. По делото не са представени доказателства за датата на прекратяване на преписката и за отразяването на това в регистрационния дневник, данни на коя дата, с какъв номер в регистрационния дневник е прекратена преписката по заявлението и поради какви липсващи документи. Независимо от това, в случая следва да се прецени представени ли са изисканите документи от заявителя за издаването на СУМПС. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, в становището си пред административния съд е заявила, че декларацията за обичайно пребиваване е попълнена от упълномощения представител на жалбоподателя от адвокатско дружество, което противоречи на указанията, които за улеснение на гражданите са публикувани на страницата на ГДНП, което съвпада с твърденията в частната жалба, че адвокатът е подписал допълнителна декларация на гишето относно обичайното местопребиваване на жалбоподателя. В декларацията подписана от жалбоподателя на 19.10.2022 г. не съдържа адрес на обичайно пребиваване, затова от служителя е поискана пълна декларация за обичайното пребиваване. Попълнената на 22.03.2023г. декларация / приложение 3 към инструкцията/ за адреса на обичайното пребиване е подписана от пълномощник, а не лично от заявителя. В становището на ответната страна пред административния съд се заявява, че поради това не съответства на указанията. Следователно надлежна пълна декларация за обичайното пребиваване не е представена в дадения срок При тези данни правилно е прието от съда, че е имало основание за прекратяване на преписката, по заявлението на жалбоподателя с вх. № 9594/22.03.2023 г. не е формиран мълчалив отказ и с оглед на това не е налице годен предмет за обжалване пред съда, поради което жалбата срещу мълчалив отказ е недопустима. Във връзка с това, административният орган е приел, че не са представени доказателства за обичайно пребиваване, което е било изискуемо към момента на подаване на заявлението и същото е изтрито съгласно чл. 6, ал. 3 от Инструкция № 1з-417/10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи. Прекратяването се отразява в регистрационния дневник, заявлението се изтрива в НАИФ „НРБЛД" и преписката се архивира. Органът е посочил в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, че от административният орган компетентен да издаде свидетелство за управление на МПС не е налице мълчалив отказ, лицето не е подало ново заявление. Допълнителна проверка относно обичайното пребиваване ще бъде извършена при подаване на ново заявление за издаване на СУМПС, което е различна процедура. След като преписката е прекратена поради непредставяне на документи заявителят може да подаде ново заявление. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение