Определение № 113 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2022 г.

Производството е по чл. чл. 309, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. М. молба за спиране изпълнението на въззивно решение № 260061 от 09. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 525/2020 г. на ОС – Хасково, потвърдено с решение № 60138/2021 от 26. 01. 2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, 2 г.о., с което е уважен предявеният от М. Г. К. против Д. Д. М. чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част с площ от 3, 8 кв ., заснета погрешно като част от имот пл. № ...., за който е отреден УПИ ...., в кв. ....по регулационния план на [населено място], която реална част е отразена между: точка 3, североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда в УПИ ....., в кв. ....., югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице (стр. 135 от първоинстанционното дело), съставляваща част от първоинстанционното решение. Налице са предпоставките на чл. 309, вр.чл. 282, ал.2, т. 1 ГПК за уважаване на молбата. Д. Д. М. е подала молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение (вх. № 5810/28. 06. 2022 г. по описа на РС – Димитровград). От представеното удостоверение за данъчна оценка № ДО001791/09. 07. 2018 г. е видно, че данъчната оценка на индивидуализираната реална част от 3, 8 кв.м. от процесния имот възлиза на 14,36 лв. Внесено е парично обезпечение по чл. 282, ал.2, т.2 ГПК в размер на 100 лв. Постъпването на сумата по сметката на съда е удостоверено с издадена от счетоводител при ВКС служебна бележка от 28. 06. 2022 г. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение