Определение № 339 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Б. срещу определение №.1451/30.04.19 на Софийски апелативен съд /САС/ по г.д.№.1426/19 - с което производството по делото е прекратено и то е изпратено по компетентност на Апелативен съд /АС/ Б.. Ответната страна С. К. като майка и законен представител на малолетното дете С. Б. оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение е прието, че САС не е компетентен да се произнесе по постановено по реда на чл.627б ал.1 ГПК разпореждане на Окръжен съд /ОС/ Б., тъй като от една страна в закона липсва норма, която да определя САС като компетентен да разглежда жалбите срещу разпореждания за издаване на изпълнителен лист на посоченото основание - чл.627б ал.1 вр. с чл.406 ГПК, а от друга страна САС не е нотифициран от Република България като съд, пред който се подават тези жалби. Посочено е, че въпреки указанието в разпореждането, процесната жалба не представлява такава срещу разпореждане по допускане на изпълнение, която действително подлежи на разглеждане на основание чл.623 ал.6 ГПК от САС. При тези обстоятелства, поради липса на специални правила за обжалване, функционално компетентен да се произнесе по нея е АС Бургас. Така формираният извод е правилен и законосъобразен. Производството е образувано по молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.627б ГПК – за присъдени от италиански съд суми за издръжка на молителя, представляван в производството от неговата майка и законен представител. Първоинстанционният съд /ОС Бургас/ е приел, че Република България и Република Италия са страни, обвързани от Хагския Протокол от 2007г., както и че са представени всички изискуеми съгласно Регламент (ЕО) №.4/99 документи-поради което и молбата е основателна. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено по реда на чл.627б ГПК, който е различен от предвидения в чл.623 и чл.626в ГПК такъв за допускане на изпълнение на чуждестранно решение. В последните разпоредби се предвижда, че разпореждането по допускане на изпълнение има значението на решение, постановено в исков процес, и подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд (чл.623 ал.5-6 ГПК; чл.627в ал.5-6 ГПК) - докато в настоящата хипотеза не е налице специална разпоредба, уреждаща въпроса за обжалваемостта на разпореждането за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.627б ГПК; липсва и нотификация от Република България относно евентуална компетентност на САС в тази връзка. При това положение приложими са общите правила на ГПК - като функционално компетентен да разгледа жалбата срещу разпореждането на ОС Бургас за издаване на изпълнителен лист на основание чл.627б ГПК е АС Бургас. Като е приел, предвид разпоредбата на чл.118 ГПК, че не е компетентен да се произнесе по спора – който подлежи на разглеждане от АС Бургас, САС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,