Определение № 47 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 10018 от 08.01.2021 г. по в.гр.д. № 38/2019 г. на Апелативен съд-София. Образувано е по подадени две касационни жалби и насрещна касационна жалба. С касационна жалба, подадена от „Младежка кооперация-Ялта“, се обжалва изцяло въззивното решение по главния иск за собственост на Столична община и по насрещните искове на „Младежка кооперация-Ялта“ срещу Столична община и по лихвата за забава по насрещните претенции от исковата молба, също и по отношение на разноските–без оплаквания те да са били неправилно определени във въззивното решение според приетия от въззивния съд изход на спора. С касационна жалба, подадена от „Сиела норма“ АД, се обжалва въззивното решение в частта по главния иск за собственост на Столична община, както и в частта за разноските, които „Сиела норма“ АД е осъдена да заплати общо с „Младежка кооперация-Ялта“ на Столична община. В тази касационна жалба са направени оплаквания за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение /л.258 от касационното дело/, и също и оплакване, че разноските, дължими от двамата ответници на ищеца, са неправилно определени с въззивното решение като дължими общо, вместо разделно. С насрещна касационна жалба, подадена от Столична община, се обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по насрещния иск с осн. чл.61, ал.1 от ЗЗД за сумата 29 814,06 лв., в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по чл.250 ГПК, и в частта по разноските –без оплаквания те да са били неправилно определени във въззивното решение според приетия от въззивния съд изход на спора. Настоящият състав констатира, че в диспозитива на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие на същия с приетото в мотивите относно насрещните искове. В мотивите на въззивното решение е прието, че насрещните осъдителни искове за парично вземане на „Младежка кооперация-Ялта“ срещу Столична община са основателни само по иска по т.1 от мотивите по насрещните искове - и то частично за сумата само 29 814,06 лв., а в останалата част над тази сума до предявения общ размер на претенциите по насрещните искове, следва да бъдат отхвърлени насрещните искови претенции. В диспозитива на въззивното решение, обаче, след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част над размера от 29814,06 лв. до размера от 1 032 648,71 лв., е постановено само потвърждаване на пъровинстанционното решение в останалата му осъдителна част. Наред с горната констатация, направеното с касационната жалба на „Сиела норма“ АД оплакване за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение по същество представлява твърдение за допусната в решението очевидна фактическа грешка. С оглед разпоредбата на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка може да бъде поправена от съда по негова инициатива или по молба на страната, в производство по реда на чл. 247 ГПК, компетентен за което произнасяне е съдът, постановил решението. Направеното с касационната жалба на „Сиела норма“ АД оплакване относно начина на определяне задължението за разноски на двамата ответници по съществото си съставлява молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, компетентен за произнасяне по която отново е съдът, постановил решението, по реда на чл.248 ГПК. Поради изложеното, настоящето производство пред ВКС следва да бъде прекратено и делото изпратено на Апелативен съд-София като въззивен съд, който следва да се произнесе налице ли е очевидна фактическа грешка в постановеното от него въззивно решение според изложеното по-горе, също и да се произнесе по направеното искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: