Определение № 55 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7697/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Г. Т. Ш. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. М., с искане да бъде изменено определение № 282 от 15 август 2014 г. по настоящото гражданско дело, с което е допълнено определение № 608 от 7 май 2014 г., постановено по гр.д. № 7698 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г. и работодателят Ч. о. у. „П.роф. Д. А.” [населено място] е осъден да заплати на Ш. 232,50 лева разноски за касационното производство. В молбата се оспорва изводът на касационния съд за липсата на правна и фактическа сложност на спора и положените усилия на процесуалния представител. Поддържа се, че дори да е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът може да не намали разноските, като вземе предвид обстоятелствата по делото, или може да не ги присъди в минимален размер. Твърди се и неправилно приложение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е поставен въпросът дали определянето на разноските следва да се извърши по текстовете на наредбата от 2009 г. или по тези от 2014 г. К. съд приема искането за недопустимо. Обжалваемостта на определенията по чл. 248 ГПК е изрично предвидена, но и изрично поставена от закона в зависимост от обжалваемостта на съдебния акт, който допълват или изменят в частта за разноските. С определение № 282 от 15 август 2014 г. по настоящото дело се допълни в частта за разноските при условията на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 81 ГПК, определение № 608 от 7 май 2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, тъй като се констатира пропуск на съдебния състав да се произнесе по своевременно стореното искане на ответницата в касационното производство Ш. да се присъдят разноски. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното обжалване на въззивно решение, е окончателно и слага край на делото. Допълващото го определение за разноските се подчинява на режима на обжалване на съдебния акт по чл. 288 ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, съгласно която определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение, поради което и допълващото го определение в частта за разноските, с което съдът се е произнесъл по съществото на искането, също не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, нито може да бъде изменяно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение