Определение № 3997 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Динипо“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Н. П., подадена чрез пълномощник - адвокат Л. Денев, САК, против Определение № 2124/ 19.02.2026 г., постановено по административно дело № 196/ 2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП - ПРЗ за изменение на УПИ I – „за КОО“ (ПИ 10135.4504.491) в кв. 23 по плана на [жк], I м.р., по Заявление с рег. № РД25024129Вл/ 25.09.2025 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се доводи, че на 06.10.2025 г. дружеството е получило писмо за изправяне на нередовностите, съдържащо указания за подаване на заявление по образец и заплащане на полагащата се по закон такса, съответно да бъдат представени документите на хартиен носител относно изпратеното искане за процедиране. Тези указания са били изправени на 10.10.2025 г. и се настоява в частната жалба, че срокът за произнасяне започва да тече от изправянето на нередовностите. Частният жалбоподател се позовава на чл. 135, ал. 1 от Закона за устройство на територията, че срокът за произнасяне на административния орган е едномесечен и е изтекъл на 10.11.2025 г., като настоява, че спрямо мълчаливия отказ не следва да се прилага нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, а тази на чл. 149, ал. 2 от АПК и от тези доводи черпи основание за подаване жалбата в срок. Ответната страна, Кмет на Община Варна, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт С. Илиева, в писмено възражение оспорва частната жалба, като развива съображения за нейната неоснователност и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да издаде акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който да разреши изработване на проект за ПУП - ПРЗ за изменение на УПИ I – „за КОО“ (ПИ 10135.4504.491) в кв. 23 по плана на [жк], I м.р. Няма спор, че административното производство е започнало по Заявление с рег. № РД25024129ВЛ/ 25.09.2025 г., съответно, че в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, компетентният административен орган не се е произнесъл с изричен акт, с който да разреши или да откаже да разреши изработването на проект за изменение на плана. Няма спор също така и относно датата, на която е била подадена чрез административния орган жалбата до съда против формирания мълчалив отказ - 22.12.2025 г. При така установените факти, правилен е изводът на административния съд, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който съгласно чл. 215, ал. 4, във връзка с ал. 1 ЗУТ е подлежал на оспорване в 14-дневен срок, считано от изтичане на едномесечния срок, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Срокът за допустимо сезиране на съда е изтекъл на 10.11.2025 г., както е приел съдът. Дори да се отчете, че на 10.10.2025 г. са били изправени нередовности и да се брои срокът за произнасяне от тази дата, то едномесечният срок е изтекъл на 11.11.2025 г., вторник, работен ден, а следващият го 14-дневен срок за подаване на жалба е изтекъл на 25.11.2025 г., вторник, работен ден. Жалбата до съда е подадена на 22.12.2025 г., поради което правилно съдът я е счел за просрочена. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените факти и приложимия закон. При изчисляване на срока за оспорване на формирания мълчалив отказ, правилно съдебният състав е приложил специалната норма от ЗУТ, уреждаща сроковете за оспорване на административните актове по този закон. Съгласно чл. 215, ал. 4, изр. 1 ЗУТ, срокът за обжалване и протестиране на индивидуалните административни актове по устройство на територията, в общата хипотеза, когато актът не се съобщава чрез обнародване в Държавен вестник, е 14-дневен срок. Този срок важи и за оспорване на формиран мълчалив отказ, тъй като разпоредбата е специална и дерогира общата на чл. 149, ал. 2 АПК, съгласно която срокът за оспорване на мълчалив отказ е двумесечен, според изменението на АПК в сила от 03.09.2025 г., считано от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. С оглед изложеното, Определение № 2124/ 19.02.2026 г., постановено по административно дело № 196/ 2026 г. по описа на Административен съд – Варна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора в полза на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмено възражение по частната жалба, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, разноските следва да бъдат определени по размер на 40.90 евро, равностойност на 80.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,