Определение № 3874 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Министерството на здравеопазването чрез адв. Христова за изменение на решение №1773/20.02.2025 година по адм.д. № 11491/2024 година по описа на ВАС в частта за разноските. Съдебният състав не бил съобразил действителната фактическа и правна сложност на спора, а направеното възражение за прекомерност било изцяло бланкетно. Моли искането да бъде уважено, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 4 008 лева с ДДС. Ръководителят на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 година, чрез юрк. Велинова оспорва искането. Спорът в конкретния случай не бил по фактите, а по приложението на относимите правни норми. Имайки предвид, че съдът извършвал преценка както на действително свършената работа от адвоката, така и на фактическата и правна сложност на делото и вземайки своевременно направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът правилно бил редуцирал размера на поисканото адвокатско възнаграждение. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо. С решение №1773/20.02.2025 година по адм.д. № 11491/2024 година по описа на ВАС, чието изменение в частта за разноските се иска, касационният състав е оставил в сила решение № 20077/15.10.2024 година на Административен съд – София-град (АССГ) по адм.д. № 4857/2024 година, с което е отменено решение № РД-02-14-513/19.04.2024 година на РУО на ОПРР 2014-2020 за определяне на Министерство на здравеопазването на финансова корекция и е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Министерство на здравеопазването сумата от 2000 (две хиляди) лева, разноски по делото. В мотивите на съдебния акт е посочено, че предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 2000 лева. Съдът е съобразил, че по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 008 лева. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, като съобразява фактическата и правна сложност на спора, касационната инстанция приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален. Излага, че с решението не се решава спорът по нередността по същество, като порокът на акта от формална страна квалифицира делото като такова с невисока фактическа и правна сложност. Според касационната инстанция, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 000 лева за касационната инстанция. Касационната инстанция приема, че не са налице основания за изменение на решение №1773/20.02.2025 година по адм.д. № 11491/2024 година по описа на ВАС в частта за разноските, при следните съображения: В случая образуваното пред ВАС производство предполага проверка на съдебното решение на АССГ, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за определяне на финансова корекция поради извършено нарушение на ЗОП. Пред касационната инстанция не са събирани доказателства. На касационна инстанция, работата на адвоката на ответника се изразява в изготвяне на отговор по касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Касационният състав е оставил в сила решението на АССГ, с което е отменен оспорения административен акт, като е изложил съображения за несъответствие между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, което води до незаконосъобразност на акта по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Тоест, както е посочил ВАС в решението, чието изменение се иска, порокът на административния акт е формален, съответно спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Затова и възнаграждението за касационната инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд е намерил за справедливо и обосновано, е в размер на 2 000 лева. Този извод се поддържа от съдебния състав. За сравнение, дължимата държавна такса за този вид съдопроизводствена дейност и материален интерес е в размер на 268,99 лева съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Тази стойност е израз на икономическите условия в страната, както и стремежа да не се възпрепятства достъпа до административно правосъдие, като същевременно се създават гаранции за по-бързо и ефективно правораздаване в изпълнение на конституционно закрепената роля на съдилищата. Аналогията е допустима, след като правосъдната функция на държавата е по искане и в интерес на гражданите и юридическите лица, а в същия интерес е и процесуалното представителство. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд