Решение № 148 от 1.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 875/2012 г.

Решение № 148 от 1.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 875/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] и министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу решение № 123 от 13.06.2012 г. по в. гр. д. № 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.

С определение № 158 от 27.03.2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно разглеждане само жалбата на [фирма] на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос: възниква ли съсобственост на основание § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ между общината и търговско дружество с държавно участие при съинвестиране на средства за изграждането на един обект, който впоследствие е бил включен в капитала на това търговско дружество.

[фирма] е обжалвало решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС за установяване на собствеността на общината върху 32,20 % ид. ч. от хотелски комплекс "Шумен". В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд в обжалваната от този касатор част е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба [община] оспорва същата.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /възниква ли съсобственост на основание § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ между общината и търговско дружество с държавно участие при съинвестиране на средства за изграждането на един обект, който впоследствие е бил включен в капитала на това търговско дружество/, настоящият състав на ВКС счита следното: Според първоначалната редакция на § 10, ал. 1 от ПЗР на Закона за общинската собственост, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението, включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Тази разпоредба урежда чия собственост са горепосочените обекти в хипотезата на завършен строеж. Налице е непълнота в закона относно това чия собственост става такъв обект при незавършен от общината строеж, каквато е хипотезата по настоящото дело. За тази конкретна хипотеза разпоредбата на § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС следва да се приложи по аналогия като се изходи от общия принцип в правото за забрана на неоснователното обогатяване. С оглед на спазването на този принцип за случаите, когато обектът по § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС е изграден частично със средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението и частично със средства на държавни предприятия или търговски дружества, следва да се приеме, че възниква съсобственост между съответната община и държавното предприятие или търговско дружество.

Разрешението на този въпрос не е в противоречие с приетото в посочените от касатора решения на ВКС: В решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 44 от 2012 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е налице произнасяне по въпроса дали реституцията на реална част от имот по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС води до възникване на съсобственост в идеални части между реституирания собственик и Държавата като собственик на останалата реална част от парцела, а в решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 648 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на въпроса: може ли да възникне съсобственост по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ между наследниците на бившия собственик на земеделския имот и ползувателя на този имот. Тези решения нямат отношение към релевантния за настоящия спор въпрос: дали възниква съсобственост върху обекти по § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, които са изградени частично със средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението и частично със средства на държавни предприятия или търговски дружества,

С оглед отговора на този правен въпрос, обжалваното решение на Шуменския окръжен съд, в което по същество е прието същото /че в горепосочения случай съсобственост възниква/, е правилно.

По доводите в касационната жалба:

1. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /искова молба с неуточнен петитум за предаване на неиндивидуализиран съгласно изискванията на чл. 27 от Закона за кадастъра и имотния регистър имот/. В исковата молба се претендира за признаване правото на собственост на [община] върху 33,3 % ид. ч. от хотелски комплекс Шумен. Тази индивидуализация на имота съответства на неговата индивидуализация по представените по делото актове за държавна собственост и актове за строителство на обекта и с оглед характера на този обект е достатъчна, така че да няма съмнение кой имот е предмет на делото. В чл. 98 от ГПК (отм.) и в чл. 127 от новия ГПК, където е уредено съдържанието на исковата молба, няма изискване имотът, за който се претендира да се индивидуализира съгласно изискванията на ЗКИР. Това е изискване само за вписването на исковата молба от съдията по вписване /чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписване/. Към момента на завеждане на настоящото дело обаче /11.06.1997 г./ все още не е имало законово изискване за вписване на искови молби по дела за собственост. Това изискване е въведено за първи път с изменение на чл. 112 от Закона за собствеността с ДВ, бр. 34 от 2000 г. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията, според която при вписване имотът следва да бъде описан съобразно данните по чл. 60, ал. 1 - 7 от ЗКИР, също е приета много след завеждане на делото /едва през 2004 г./. Поради това невписването на подадената през 1997 г. искова молба и неописването в тази искова молба на процесния имот съгласно изискванията на ЗКИР не прави исковата молба нередовна и съответно постановеното по нея съдебно решение не е недопустимо.

1. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на решението, изразяваща се в извод на въззивния съд /че процесният хотелски комплекс е бил изграден с държавни средства, предоставени на ОНС Шумен/, направен въз основа на заключения на експертизи, в които нямало такива изводи. В приетите по делото заключения на експертизи /конкретно в заключението на в. л. В. Е. от 15.03.2010 г./ е записано, че вложените до 31.03.1987 г. от [община] средства за изграждане на хотелския комплекс са бюджетни и собствени средства на ОбНС - [населено място]. Изводът на вещите лица, че при изграждането на хотелския комплекс ОбНС- Шумен е вложил бюджетни и собствени средства, се подкрепя и от всички останали приети по делото писмени доказателства /решение № 109 от 6.05.1987 г. на Бюрото на МС, разрешение за строеж № ... от 7.05.1979 г., протокол - образец 16, протокол от 27.05.1987 г. и др./. Това, че ОбНС - Шумен е вложил при изграждането на комплекса не само бюджетни, но и собствени средства, е още по-голямо основание да се приеме приложението на разпоредбата на § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, която касае не само държавни средства, предоставени на общинските народни съвети, но и собствени техни средства /средства на населението на тези общини и от доброволен труд на това население/. Поради това дори и съдът да е допуснал неточност относно произхода на част от средствата, с които е изграден хотелския комплекс, то тази неточност не се отразява на правилността на решението и поради това не представлява такова нарушение, което би могло да е основание за отмяна на решението.

1. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение от страна на съда на разпоредбата на § 10, ал. 1 от ПРЗ на ЗОбС - че следвало да се приложи нормата на § 10, ал. 1 в нейната редакция след измененията през 1998 г., а не първоначалната редакция. Нормата на § 10, ал. 1 е материалноправна норма, която урежда по какъв начин се разпределя собствеността между общината и държавата /респективно държавни предприятия или търговски дружества/ върху изградени от общината с бюджетни и собствени средства обекти или с доброволен труд и средства на населението на тази община. От момента на нейното приемане общината придобива собствеността върху обектите, посочени в разпоредбата, дори те да са били включени в капитала, уставния фонд или да се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно участие. Последващото изменение на тази разпоредба не може да доведе до отчуждаване на вече настъпилото придобиване на собственост в полза на общините.

1. Всички възражения в жалбата във връзка с процента, който [община] притежава в процесния хотелски комплекс, са частично основателни. Настоящият състав на ВКС счита, че [община] притежава само 28,27 % от процесния хотелски комплекс поради следното: Безспорно е установено, че първичната счетоводна документация за вложените от общината средства в изграждането на процесния комплекс не се пази поради изтичане на срока за съхранението й /в този смисъл са заключенията на всички приети по делото експертизи/. За стойността на вложените от общината средства обаче е съставен протокол- образец 16 от 31.10.1989 г., в който е записана каква е стойността на комплекса към 1989 г. и каква част от тази сума е внесена от ОбНС - Шумен. Този протокол е съставен от назначена от държавен орган държавна приемателна комисия, в кръга на задълженията на която съгласно чл. 40 от действащата към 31.10.1989 г. Наредба № 6 за държавното приемане на обектите по капиталното строителство /обн. в ДВ, бр. 5 от 17.01.1989 г. и отм. - ДВ, бр. 28 от 5.04.1993 г./ се включва съставянето на такъв акт - образец 16. Един от разделите на този акт - образец 16 е раздел "Размер на използваните средства и възможности за достигане на проектната мощност", в който раздел според чл. 41 от Наредбата държавната приемателна комисията следва да запише размерът на използваните за построяване на обекта средства. Тъй като този протокол представлява акт, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, той представлява официален документ по смисъла на чл. 143 от ГПК (отм.) и като такъв съставлява доказателство за изявленията и извършените от органа действия. Поради това отбелязаното в този протокол-образец 16 представлява доказателство за действителната стойност на вложените както от [община] средства в изграждането на обекта - 5 263 438 лв., така и за стойността на целия обект към момента на съставяне на този протокол през 1989 г. Друго безспорно доказателство за приблизителната стойност на вложените от [община] средства за изграждането на процесния комплекс е и приемо-предавателния протокол от 27.05.1987 г. В него е отбелязано, че общината е вложила общо 5 199 000 лв. в изграждането на хотелския комплекс. Този протокол, макар и частен документ, е подписан от праводателите на двете спорещи страни /представител на ОбНС - Шумен и представител на Българската асоциация за туризъм и отдих /Б./, която е праводател на касатора [фирма]/ и като такъв е доказателство за направено от праводателя на касатора признание, че ОбНС - Шумен е вложил посочените в този протокол средства при изграждането на процесния хотелски комплекс.

Стойността на хотелския комплекс според протокола-образец 16 от 31.10.1989 г. е 18 327 000 лв., но към нея следва да се добави и стойността на басейна, за който в протокола изрично е записано, че ще бъде изграден впоследствие и ще бъде част от хотелския комплекс. Тази стойност, според заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза и според съдържанието на приложения акт- образец 16 на приемателна комисия, назначена със заповед № 06-32 от 21.02.1991 г., е 291 359 лв. Или общата стойност на разходите за изграждане на процесния хотелски комплекс е 18 618 359 лв. /18 327 000 лв. плюс 291 359 лв./. Вложените от [община] средства /5 263 438 лв./ представляват 28,27 % от общата стойност на комплекса. Поради това искът за собственост следва да бъде уважен до размер на 28,27 % от хотелския комплекс, а за разликата до пълния предявен размер - отхвърлен.

С оглед изхода на делото /частична основателност на касационната жалба/ и размера на направените от двете страни разноски /6695 лв. разноски на касатора и 18 000 лв. разноски на [община]/, страните не си дължат разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение