Решение № 2380 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител, юрисконсулт М. Механджиева, против Решение № 12627/ 10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12777/ 2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е обявена за нищожна Заповед № САГ24-РА51-243/ 05.12.2024 г. на Главния архитект на Столична община. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява, че неправилно съдът е приел, че отзив на основание чл. 91, ал. 1 от АПК на Разрешението за строеж е недопустим. Възразява, че е налице отмяна на Разрешението за строеж в хипотезата на чл. 99, ал. 1 от АПК, като изтъква, че в случая РС не е влязло в сила, поради което е неприложима тази хипотеза. Останалите доводи в касационната жалба представляват съображения по същество на законосъобразността на РС. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Механджиева, която поддържа жалбата. Ответникът, „Дагер инженеринг“ ЕООД, представлявано от управителя С. С. Г., чрез адв. М. Петрова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски, за които представя списък и доказателства за извършването им. Ответниците, М. Г. С., Г. И. П., Х. П. С., Д. Б. Д., Б. Т. Г., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. М. Петрова, която настоява да бъде оставена без уважение касационната жалба по доводите, изложени в писмения ѝ отговор като пълномощник на дружеството. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационниата жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да обяви нищожността на Заповед № САГ24-РА51-243/ 05.12.2024 г. на Главния архитект на Столична община, първоинстанционният съд е проследил в последователност фактите по делото, а именно, че: „Дагер инженеринг“ ЕООД е депозирало заявление на 31.05.2019 г. за издаване разрешение за строеж (РС) за жилищна сграда с М/Г+6+А и подземни гаражи, находяща се в УПИ V-15, кв.518, м. Зона Г-14, район Оборище, Столична община (СО). От приложените преписки към приобщените съдебни дела са видни и подадените Заявления от 06.06.2019 г. и 02.07.2019 г. Посочил е, че е постановено решение № 7128/ 21.11.2019 г. по адм. дело № 8529/ 2019 г., приложено към първоинстанционното дело, с което е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община да издаде разрешение за строеж за жилищна сграда М/Г+6+А и подземни гаражи, находяща се в УПИ V-15, кв.518, м. Зона Г-14, район Оборище, Столична община, за което е подадено заявление от 02.07.2019 г. от „Дагер инженеринг“ ЕООД, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в решението. Изложил е, че според това съдебно решение е прието за неотносимо евентуално бъдещо определяне на статут на „културна ценност“ по смисъла на Закона за културното наследство на съществуващата в УПИ сграда, тъй като това не е сред предпоставките за издаване на разрешение за строеж, съответно, че е счетено, че са налице условията за издаване разрешение за строеж по подаденото заявление. Съдът е отразил, че на цитираното съдебно решение е проведен инстанционен контрол, като касационната инстанция е споделила изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е продължил, че в резултат на постановените съдебни актове е издадено Разрешение за строеж № 200/ 28.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община в полза на „Дагер инженеринг“ ЕООД, М. Г. С., Г. И. П., Х. П. С., Д. Б. Д., Б. Т. Г., отнасящо се за строеж: „Жилищна сграда М/Г+6+А и подземни гаражи“ в ПИ с идентификатор 68134.403.236, в УПИ V-15, кв.518, м. Зона Г-14, район Оборище, Столична община. Като доказателство е било приобщено и адм. дело № 4956/ 2022 г. по описа на АССГ, по което е постановено решение № 1362/ 02.03.2023 г., с което е обявена за нищожна Заповед № РА51-88/ 14.04.2022 г. на Главния архитект на СО, с която са отменени всички одобрени и съгласувани технически инвестиционни проекти за процесния обект и е възобновена висящността на административното производство по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за същия обект, като решението е оставено в сила с решение № 517/ 17.01.2024 г. по адм. дело № 4571/ 2023 г. на ВАС. Съдът е обсъдил и всички останали доказателства по делото, съответно относимите към спора правни норми, като в резултат е обявил за нищожна обжалваната пред него Заповед. Приел е, че Заповедта е издадена на основание чл. 99, ал. 1 от АПК, съобразявайки изложените по т. 2, на чл. 99, ал. 1 от АПК твърдения за наличие на нови обстоятелства. Направил е извод, че с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 8 от ЗУТ законодателят е уредил засилен стабилитет и при липса на отмяна на Разрешението за строеж по съдебен или административен ред, то не подлежи на отмяна, вкл. и по реда на извънредните способи. Счел е, че предвиденият специален ред за отмяна и засиленият стабилитет на този акт изключват правната възможност Главният архитект на СО да извърши „повторна служебна проверка“ и да отмени Разрешението за строеж, както по реда на чл. 91, така и по реда на чл. 99 АПК. С оглед на това е обосновал, че Главният архитект не разполага с компетентност да отмени разрешението за строеж по реда на чл. 99 АПК. В допълнение е изложил, че дори да е допустимо подобно произнасяне, то производството по възобновяване е образувано недопустимо, тъй като Кметът на община Оборище, по чието писмо, счетено за жалба, е образувано административното производство, не е сред лицата, които могат да инициират такова съобразно текста на чл. 100, във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК, от което е извел, че издаването на акт в подобно производство се явява основание за нищожност на акта. На последно място е отбелязал, че по същество оспорената Заповед противоречи на решение № 7128/ 21.11.2019 г. по адм. дело № 8529/ 2019 г. на АССГ, поради което на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е нищожна. При тези доводи е обявил нищожността на оспорения акт. Решението е правилно като краен резултат. Основателно е възражението в касационната жалба, че към момента на издаване на Заповед № САГ24-РА51-243/ 05.12.2024 г. на Главния архитект на Столична община Разрешение за строеж № 200/ 28.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, не е било влязло в сила, поради което произнасянето е по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, а не по чл. 99 от АПК, в каквато насока допълнително е изложил мотиви административният съд. Неправилен е изводът на съда, че Главният архитект не разполага с компетентност да оттегли издадения от него акт по реда на чл. 91 от АПК. След отмяната на разпоредбата чл. 214а ЗУТ (Д.в. бр.87/ 2010 г., отм. бр.101/ 2015 г.), която разпоредба беше специална спрямо общата на чл. 91 АПК, в сила от 26.12.2015 г., не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 ЗУТ за неуредените въпроси по Глава XIX от ЗУТ е приложим АПК и в частност чл. 91 АПК. Това означава, че по отношение на процесното Разрешение за строеж административният орган по принцип е имал правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл. 91, ал. 1 АПК да го оттегли. В случая обаче, независимо от това принципно правомощие, Главният архитект е нямал право да отмени/оттегли РС, тъй като отмяната се явява в противоречие с влязло в сила съдебно решение, както правилно е приел съдът, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. В Решение № 7128/ 21.11.2019 г. по адм. дело 8529/ 2019 г. на АССГ и в решението на ВАС под № 14007/ 12.11.2020 г. по адм. дело 205/ 2020 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение, са изложени конкретни и ясни мотиви кои са предпоставките за издаване на РС, вкл. че евентуално бъдещо определяне на статут на „културна ценност“ на съществуващата сграда в УПИ, в който ще се изгражда разрешената такава с процесното РС, не е и не би могло да бъде пречка в производството по издаване на същото. В случая отзивът е на същите основания, които са обсъдени за неотносими към спора по издаване на РС, поради което обосноваването на отмяната с тях противоречи на цитираните съдебни решения и изпълнява условията на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяване нищожността на оспорената Заповед. С оглед изложеното обжалваното решение като краен резултат е правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. Предвид изхода от спора, изрично стореното в тази насока искане от ответника по касационната жалба – „Дагер инженеринг“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, представения списък на разноските и доказателства за заплащането им, на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Същите са заявени в размер на 6000.00 лв. с ДДС/ 3067.75 евро с ДДС, но от касатора, в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав, като съобрази, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела по ЗУТ е предвиден минимален размер от 1250 лв. или 639.11 евро, делото е приключено в едно съдебно заседание, с осъществена процесуална защита чрез представяне на задълбочен писмен отговор от процесуалния представител на дружеството и явяване на същия в открито съдебно заседание, намира възражението за основателно, като счита, че с оглед осъществената защита адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер над минималния, а именно на 2 500.00 лв., а предвид наличната регистрация по ДДС и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. към този размер да бъде добавена сумата от 500.00 лв. или общият размер на присъдените разноски за касационната инстанция на този ответник следва бъде определен на 3000.00 лв. или 1533.87 евро, които да бъдат заплатени от Столична община. От останалите ответници по касационната жалба не са изразени претенции за разноски, съответно не са представени доказателства за такива, поради което съдът не се произнася спрямо тях за разноски. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Второ отделение,