Определение № 428 от 03.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Областна дирекция на МВР [населено място] против определение № 13814/06.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 10933/2018 г. от ІІІ-в състав на СГС. Ответникът оспорва частната касационна жалба с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че частната жалба по делото е основателна и е изменил постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за присъдените разноски, като е приел, че в полза на ищеца по делото следва да се присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, вместо договорения размер от 2000 лева по представения договор за правна защита и съдействие. Съдът не е изложил мотиви защо приема, че именно до този размер следва да се намали размера на договореното адвокатско възнаграждение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно своето задължение да мотивира своя извод относно размера на възнаграждението в горния случай, при положение, че се присъжда размер, надвишаващ минималния предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайна е практиката на ВКС по поставения правен въпрос, като еднозначно се прием, не само в цитираното от касатора определение и тълкувателно решение, че съдът е длъжен да мотивира своя извод относно размера на възнаграждението, при положение, че се присъжда размер, надвишаващ минималния предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с изводи за правна и фактическа сложност на делото или по относими към изводите му съображения. Като не е изложил мотиви в горния смисъл, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне. Видно от данните по делото, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, възражението за прекомерност на договореното и заплатено от страната възнаграждение е направено своевременно и е основателно, какъвто извод е направил и въззивния съд. Относно размера на възнаграждението, което следва да се присъди, настоящият състав на ВКС съобрази горните обстоятелства относно липсата на фактическа и правна сложност на делото, като на основание чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди сумата 980 лева. Водим от горното, състав на ВКС