Определение № 254 от 12.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2015 г.

Постъпила е молба вх. № 5143 от 17 юни 2016 г. на Д. К. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. С., с която се иска отмяната на допуснато по реда на чл. 282 ГПК с определение № 166 от 19 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3265/2015 г. по описа на II г.о., ВКС, спиране на изпълнението на въззивно решение. В молбата се твърди, че след като съставът по настоящото дело е оставил в сила обжалваното от ответницата – частния съдебен изпълнител П. Р., въззивно решение, производството по предявения иск е приключило и е отпаднала необходимостта от спиране на изпълнението на въззивното решение, а за ищеца и сега молител Ц. е налице правен интерес от удовлетворяване на присъденото с това решение парично вземане. Обстоятелствата са следните: С определение № 116 от 19 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3265/2015 г. състав на второ гражданско отделение на ВКС е спрял изпълнението на обжалваното по настоящото дело въззивно решение по молба на касатора частния съдебен изпълнител П. Р.. Към молбата е бил приложен документ за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 8278,26 лв. С решение № 138 от 18 май 2016 г., постановено по настоящото гражданско дело, е оставено в сила въззивно решение № 78 от 22 април 2015 г., постановено по гр.д. № 28 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2015 г., с което е отменено решение № 498 от 28 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 1585/2014 г. на районния съд в гр. Габрово в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Ц. срещу частния съдебен изпълнител Р. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8278,26 лева и вместо това частният съдебен изпълнител е осъдена да заплати на Ц. сумата като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното задържане на сума, внесена от длъжник по изпълнително дело, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21 юли 2014 г., и в тежест на касатора са определени разноски. При тези обстоятелства касационният съд намира за приложима разпоредбата на чл. 253 ГПК, според която определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Според задължителната практика на ВКС, намерила израз в т. 13 на ТР № 1/17.07.2001 г., ОСГТК, определението, с което ВКС се произнася по спиране на изпълнението на обжалваното пред него решение на въззивния съд, не подлежи на обжалване, тъй като тази категория съдебни определения не преграждат развитието на производството. Предвид необжалваемостта на определенията в производството по спиране на изпълнението на въззивно решение, се извежда и оттегляемия характер на определенията, постановявани от касационния съд, а следователно и извода за компетентността на същия съд да отмени определението, с което е допуснато спиране на изпълнението на въззивното решение, когато предпоставките за спирането са отпаднали. Тъй като е налице принципна еднаквост на правната уредба на производството по спиране на изпълнението на въззивно решение, дадена в отменения ГПК и в ГПК от 2007 г., поради което в съответната му част тълкувателното решение не е загубило действието си, а и поради произнасянето на ВКС по обвързващ начин с ТР № 2/2012 г., ОСГТК, че определенията по чл. 282 ГПК от 2007 г. са необжалваеми, няма пречка при изменение на обстоятелствата касационният съд да отмени определението за спиране на изпълнението на въззивното решение. Правните последици на определението на ВКС, с което се спира изпълнението на обжалваното въззивно решение при предпоставките на чл. 282, ал. 2 и 3 ГПК, се изчерпват с временната забрана по смисъла на чл. 432, т. 4, предл. първо ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство. С оглед изхода на производството по чл. 290 ГПК пред настоящата инстанция, касационният съд приема, че за ищеца по делото, чийто иск е уважен в съответните части с потвърденото въззивно решение, е налице правен интерес от удовлетворяване на признатото с това решение вземане. Ето защо, и като съобрази, че инстанционното производството по разглеждането на материалноправния спор е изчерпано, настоящият състав приема, че следва да бъде отменено определението на състава на второ гражданско отделение на ВКС, с което е спряно изпълнението на решението на окръжния съд в гр. Габрово. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,